|
Николай II имал изключително самообладание, а вътрешно бил необичайно упорит и непоколебим.
{{цитат|1текст=Вярата в Бога и в своя дълг на царско служение е стояла в основата на всички възгледи на император Николай II. Той вярвал, че отговорността за съдбата на Русия лежи върху него, че той отговоря за нея пред престола на Всемогъщия. Другите могат да го съветват, другите могат да му пречат, но отговорността пред Бога за Русия е върху него. От това е произтичало и отношението към ограничаване на властта – което той е смятал за прехвърляне на отговорността върху други, непризвани, и върху отделни министри, претендиращи, по негово мнение, за твърде голямо влияние в държавата. „Те развалят, а отговарям аз.“}}
'''Сергей Сергеевич Олденбург – историк, публицист, журналист'''
'''„Царствование императора Николая II“'''<ref name=":1" />
{{цитат|1текст=Каквото и да се случваше в душата на владетеля, той никога не се променяше в отношенията си с обкръжаващите го хора. Имах възможността да го видя непосредствено в момент на ужасяващо безпокойство за живота на единствения му син, на когото се съсредоточаваше цялата му нежност, и освен известна мълчаливост и още по-голяма сдържаност, в него нищо не показваше за изживяваните страдания.}}
'''[[Сергей Сазонов|Сергей Дмитриевич Сазонов]] –'''
В мемоарите си '''бившият президент на Френската Република Емил Лубе''' пише за Николай II:
{{цитат|1текст=За Руския император говорят, че е достъпен за различни влияния. Това е дълбоко погрешно. Руският император сам реализира идеите си. Той ги защитава с постоянство и голяма сила. Той има зряло обмислени и внимателно изработени планове, за изпълнението на които работи непрестанно.}} <ref>http://за-царя.рф/</ref>
{{цитат|1текст=Повърхностната мода на нашето време определя царизма като сляпа, прогнила, неспособна за нищо тирания. Обаче анализът на тридесетте месеца война с Германия и Австрия трябва да поправи тези несъответстващи на реалността представи. Следва да измерваме силата на Руската империя с ударите, които тя понесе, с бедствията, които превъзмогна, с неизчерпаемите сили, които тя разви и с възстановяването, което тя постигна.
При управлението на държавите, когато се творят великите събития, вождът на нацията, който и да е той, бива осъждан за неудачите и възхваляван за успехите. Без значение кой е изпълнявал редовата работа и кой е чертал плановете на борбата; порицанието или славата за изхода е понасял онзи, на чийто плещи е тежала върховната отговорност. Защо Николай II да бъде лишен от това сурово изпитание? Бремето на окончателните решения е тегнело върху него. На върха, където събитията надхвърлят човешкото разбиране, където всичко е непроницаемо, той е бил длъжен да дава отговорите. Той е бил стрелката на компаса.
|
