Херман Гьоринг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 175:
Капитан Густав Джилбърт, немскоговорещ американски разузнавателен офицер и психолог, интервюира Гьоринг и другите в затвора по време на процеса.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|p=339}} Джилбърт си води дневник, който по-късно публикува. В него той описва Гьоринг през вечерта на 18 април 1946 г., когато съдебният процес е прекъснат за три дни покрай Великден:
{{цитат|
Няколко пъти по време на процеса прокуратурата пуска филми от концлагерите и други зверства. Всички присъстващи, включително и Гьоринг, намират съдържанието на филмите за шокиращо. Той казва, че филмите трябва да били фалшифицирани. Свидетели, сред които [[Ерхард Милх]], се опитват да опишат Гьоринг като умерен човек. Милх заявява, че е било невъзможно да опонираш на Хитлер или да не се подчиняваш на заповедите му и че да направиш нещо подобно обикновено е било равносилно на смърт.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=343 – 347}} Когато сам дава показания, Гьоринг набляга на лоялността си към Хитлер и твърди, че не е знаел нищо относно събитията в концлагерите, които са под контрола на [[Химлер]]. Той дава уклончиви и объркани отговори на преки въпроси и има правдоподобни извинения за всичките си действия по време на войната. Той използва трибуната на свидетелите като място за излагане на своята роля в държавата, опитвайки се да се представи като миротворец и дипломат преди избухването на войната.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=359 – 367}} По време на кръстосания разпит главният прокурор [[Робърт Джаксън]] прочита протокол от събрание, проведено малко след [[Кристалната нощ]], голям [[погром]] от ноември 1938 г. На събранието Гьоринг съставя план да се конфискува еврейското имущество след погрома.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|p=369}} По-късно са представени ясни доказателства, че Гьоринг е знаел за избиването на унгарските евреи.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=374 – 375}}
Ред 183:
Гьоринг е намерен за виновен по всичките четири обвинения и осъден на смърт чрез обесване. Решението на съда гласи:
{{цитат|
Гьоринг апелира да бъде застрелян като войник, вместо да бъде обесен като обикновен престъпник, но съдът отхвърля искането му.{{sfn|Manvell|Fraenkel|2011|pp=392 – 393}} Той избягва присъдата си като се самоубива с капсула [[цианкалий]] през нощта, преди да бъде обесен.{{sfn|Kershaw|2008|p=964}} Съществуват няколко теории относно това как Гьоринг се е сдобил с отровата. Според една от тях, Гьоринг подкупва стража със златен часовник, химикалка и табакера.{{sfn|Botting|2006|p=280}} Според друга, Гьоринг получава капсулата в писалка, която му е предадена от стража по молба на жена.{{sfn|BBC News|2005}}
|