Кера Тамара: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 32:
Още през 1371 г., след като цар Иван-Александър умира, а българският престол е зает от брата на Кера Тамара, Иван Шишман, в Търново пристига посолство от султан [[Мурад I]], което да уреди отношенията с новия цар. Султанът, на когото очевидно са известни както красотата, така и вдовството на Кера Тамара, я иска за съпруга като залог за мира между двете страни<ref name="Пламен Павлов">'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>. Цар Иван Шишман успява да отклони искането му и протака това решение близо седем години. По този повод в Българска анонимна хроника от 15 в. пише:
{{цитат|
Чак през 1378 г. при повторното признаване на васалитета си Иван Шишман взема тежкото решение. Кера Тамара е изпратена в харема на султана в тогавашната столица [[Бурса]]<ref name="Пламен Павлов">'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>. Тя обаче запазва християнската си вяра. В [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] съдбата ѝ е оценена като саможертва:
{{цитат|
Гробът на Кера Тамара в [[Бурса]] е запазен и до днес във фамилната гробница на Османовци редом до този на султан [[Мурад I]] и посетителите го знаят като мястото на „българската царица Марийче“. Според волята на Кера Тамара гробницата ѝ е оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сеел ечемик.
|