|
От времето на Първото търновско въстание насетне, е прието да се говори за хайдушко движение.
Значителна промяна в мисленето на хайдутите внася Георги Сава Раковски, чрез поемата Горски Пътник (1857), а впоследствие - – и чрез Привременният закон за Горските чети (1867)<ref>[[Привременен закон за народните горски чети от 1867-о лято]]</ref>. В тях той създава идеята за хайдутина като народен закрилник, както и че хайдутите трябва да се обединят и с големи чети да нахлуят в България, и да надвият Османската империя. Самият Раковски се заема да организира една такава чета - – Първата Българска легия. За времето си макар да е доброволчески отряд, тя се доближава до представите за армия - – 600 човека (четите на хайдутите рядко са били повече от 40- – 60 човека) добре екипирана с бунтовническа идеология.
Впоследствие четите на воеводите от 60-те години на 19 век, като Панайот Хитов, "хвърковатия"„хвърковатия“ Филип Тотю, Сидер воевода, Хаджи димитър и Стефан караджа използват именно модела на Раковски - – създаване на героичен ореол на воеводата и кратка борба с османците, четата бива разбивана и веднага след това удря към Сърбия или Румъния за спасение. Този модел се повтаря при всички бъдещи чети. За сравнение - – старите чети от 17- – 18 в. са повече "айдуци"„айдуци“, отколкото "хайдути"„хайдути“. Те се появяват след разпадане на четите (бандите) на кърджалиите и далиите, каквито са примерите с Индже воевода и Осман пазвантоглу. През 17- – 18 век, кърджалиите са много далеч от национална идея, в четите участват смесено османци, татари, башибозук, черкези и българи. След създаване на пан-османската идея и изтеглянето на османските части от кърджалиите, хайдтите се обособяват с малки чети, но истинки смисъм на национално движение придобиват едва през60-те години на 19 век след излизането на "Привременният„Привременният закон за Горските чети на Г.С.Раковски"Раковски“, който е ярък представител на т.нар. "четническа„четническа тактика"тактика“.
интереснаИнтересна характеристика прави нна българското хайдутство Захари Стоянов в "записки„записки по българските въстания"въстания“
"Наистина„Наистина, че тия са излязвали няколко пъти по Балкана, като например Тотювото и Панайотово минувание в 1887 г., но това беше тогава, когато турците гледаха на българските чети като на разбойници и целта им още не беше определена. По-после обаче, когато нуждата от войводи започна да се усеща от година на година повече, поведението на тия някогашни юнаци беше неудовлетворително, ако не и скандальозно.... За дяда Панайота нека кажат сливенци. Старите войводи имаха значение и кураж дотогава, докогато минуваха за '''''хайдути''''' и докогато турските аени ги имаха за бабаити на равна степен с турците. ''Щом думата '''комита''' доби право на гражданство, щом бесилките се устроиха из България, мисията на старите войводи престана вече. Нови идеи — – нови хора!"“''<ref>Записки по българските въстания, Стоянов, захари, 4 глава " Въстанието от 1875"</ref> <ref>https://chitanka.info/text/3748/5#textstart</ref>
Организираното съпротивително въоръжено движение по българските земи срещу централната османска власт е известно в българската историография като '''хайдутство'''.
|
