Филип Тотю: Разлика между версии

Приема четническата тактика, разработена и провеждана от [[Георги Раковски]]. През 1867 е определен според Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето на Раковски за второстепенен войвода. И в съответствие с плана на 15 май 1867 г. начело на чета от около 40 души със знаменосец Иван Шипкалията преминава р. Дунав при Свищов, за да проучи настроенията на българите в страната. След еднодневно забавяне около града, дружината се укрива от пратена по дирите и потеря в гората ''„Пустия“'' край село [[Върбовка]]. Забелязана и издадена на властите от ловджии, тя е обкръжена от стотици башибозуци и редовни военни поделения от Търново, Севлиево и Свищов. [[Захарий Стоянов]] пише:

 

 

След разбиването ѝ при Върбовка, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (между които и [[Бачо Киро]]) оцелелите четници стигат заедно с Филип Тотю връх [[Юмрукчал]] в [[Стара планина]], присъединяват се към четата на [[Панайот Хитов]] и с нея се оттеглят в [[Сърбия]]. Заедно с тези си действия четата привлича вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите. И пак според Захарий Стоянов:

[[Файл:Filip Totyu.jpg|мини|По време на Втората легия, 1868 година]]

 

{| class="wikitable collapsible collapsed"