Букурещко настъпление: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8811663 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 12:
На [[23 ноември]] по заповед на фелдмаршал [[Аугуст фон Макензен]] формираната армия форсира Дунав при [[Свищов]], при реките [[Няжлов (река)|Няжлов]] и [[Арджеш]] сломява руско-румънските войски в [[Битка при Букурещ|битката за Букурещ]]. На [[6 декември]] Букурещ капитулира и войските влизат в румънската столица без съпротива. Българският парад е на 9 декември, 3 дена след влизането в града. Според спомените на [[Георги Ст. Георгиев]] предложението за парада идва от подпоручик Крум Митаков. Пехотинци, артилеристи и пионери сформират голяма сборна дружина. В нея има представители на всички роти на дивизията. Г. Георгиев описва така парада:
 
{{цитат|текст1=Ходом, юнаци! Никой няма да избързва! Това е Букурещ, ще минаваме по улици. Да не мисли някой, че пак има нещо да превземаме! И тръгна тая славна дружина, тая славна дивизия, желязната, първата! Музиката свири. Знамето се вее. Лъвът реве. Като на парад нашата дивизия се носи по целия Букурещ. Церемониален марш пред всички къщи, пред всички прозорци, пред всички изплашени погледи, пред всички застинали сърца. Виждате ли сега българския войник? Може да няма гащи. Но победи! Може да носи съдрани панталони. Но победи! Може да мъкне смачкан шинел. Но победи! Гащите се купуват. Панталоните се кърпят. Шинелите се гладят. Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда. И все пак вие ни сочите една хартия. Ние ви сочим сто победи! Ние, първа дивизия! Желязната! Славната! Непобедена! Непобедима! Непобеждаема! Ура!<ref>Георгиев, Георги. ''[[Един от първа дивизия]]'', София 1992 г., глава [https://chitanka.info/text/30442/15 Те не умряха] - книгата онлайн</ref>}}
 
След парада по улиците на града [[Трета българска армия|Трета армия]] продължава настъплението си и преодолява румънската съпротива при река [[Калмацулуй]].