Марков манастир: Разлика между версии

 

Около 1801-1818 година игумен на Марковия манастир е българският възрожденец и книжовник [[Кирил Пейчинович]], който пише там известния си сборник „Огледало“.<ref name="снегаров"/> От 1852 г. е запазено писмо на монасите в манастира до [[Александър Екзарх]], в което те търсят помощ и потвърждават българската принадлежност на местното население:<ref>[[Йордан Иванов]]: [http://books.google.de/books/download/B__lgareti___e____v_Makedonii___a___.pdf?id=eYVpAAAAMAAJ&output=pdf ''Българите в Македония''], София, 1917, № 148</ref>

[[File:Marko Susica1.jpg|мини|Ктиторски портрет на [[Крали Марко]] от Марковия манастир.]]

В двора на манастира се намира църквата „Свети Димитър“ и впечатляващата и&#768; камбанария. Входната врата на манастира е от [[масивна дървесина]]. Влизайки в двора, веднага от дясната страна, се намират манастирските конаци и други помощни постройки. До конаците се намират още фурна, казаните за печене на ракия, кладенец и стара воденица, запазена, за да напомня за времето когато житото се е мляло по този начин.