Георги Вазов: Разлика между версии

 

Вазов отраства в сравнително заможно семейство. Баща му Минчо Вазов е крупен търговец и предприемач, собственик на някои от най-големите [[дюкян]]и в центъра на Сопот, търгуващ и във [[Влашко]].<ref>'''Митев''', с. 13</ref> През 1866 г. най-възрастният брат от семейството Иван отвежда младия Георги във „взаимното училище“ в [[Клисура]] при даскал [[Начо Труфчев]]. <ref>'''Митев''', с. 14</ref> За „школото“ Георги Вазов разказва:

 

През 1873 г. завършва взаимното училище в родния си град, но поради здравословните проблеми, които има баща му, се налага да работи в сопотския дюкян. През есента на 1874 г. постъпва в 3 гимназиален клас на [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] в [[Габрово]], но през 1876 г. заради възникнал бунт е изгонен от гимназията и се завръща в Сопот. Както е известно, Сопот не въстава по време на [[Априлското въстание]], но въпреки това сопотненци са свидетели на зверствата на [[башибозук]]а.

 

На 12 март 1913 г. в 8 ч. 30 м. след пладне генерал-майор Георги Вазов – началник на българските войски, обсаждащи Одрин в източния сектор издава своята забележителна заповед № 2887 за атака и овладяване фортовете на крепостта. Точка 6 от нея е останала в историята, тя и гласи:

Връщане назад няма!<br />