Разлика между версии на „Анастас Янков“

м
Премахната редакция 8811454 на Kerberizer (б.)
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
м (Премахната редакция 8811454 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва [[Национален военен университет|Военното училище]], на 30 август е произведен в чин [[подпоручик]], а на 9 септември 1885 г. в чин [[поручик]] и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „[[За храброст]]“ IV степен. На 24 март 1886 г. е произведен в чин [[капитан]], на 2 август 1890 в чин [[майор]]. През 1896 година е произведен в чин [[подполковник]] и служи последователно като командир на [[Деветнадесети пехотен шуменски полк|19<sup>-и</sup> пехотен шуменски полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21-и пехотен средногорски полк]], а накрая и като ротен командир в [[Добрич]]. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „[[Балкански новини]]“:
 
{{Цитат|текст1=Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.<ref name="DM"></ref>}}
 
В 1899 година подполковник Янков командва Стрелковото дружество във Варна, създадено със съдействието на офицери от [[Осми пехотен приморски полк]]. Създадени са 4 стрелкови чети, като до октомври 1901 година дружеството има 972 члена. То дава военна подготовка на членовете си в неделите и други празнични дни.<ref name="Повестница 35">{{cite book |title= Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония |last= Цанкова |first= Веселина |authorlink= |coauthors= |year= 2012 |publisher= Издателство МС ООД |location= Варна |isbn= 978-954-8493-26-0|pages= 35 |url= |accessdate=}}</ref>
В 1902 година, в навечерието на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.<ref>{{cite journal | last = Янакиев | first = Николай | year = 1992 | title = Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание | journal = Македонски преглед | volume = XV | issue = 4 | pages = 119 | id = {{ISSN|0861 – 2277}} }}</ref> Още през юни 1902 година отрядът му, в който заместник-войвода е подофицер [[Петър Гайков]], пресича границата и се отправя към [[Леринско]]и родното му [[Костурско]].<ref name="Елдъров 104">{{cite book |title=Генерал Иван Цончев. Биография на два живота |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=954-509-272-6 |pages=104 |url= |accessdate=}}</ref> От Пирин Янков пише укорително на княз Фердинанд:
 
{{Цитат|текст1=Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров... Може да спрем движението, само ако се уверим, че Българският господар обича Македония, а тази обич може на първо време да се покаже, като ни се помогне и като се спре гонението на комитета и като се освободят конфискуваните пушки. Аз Ви говорих, че Ваше Царско Височество и Военният министър можете много да направите с македонското дело, но Вие се подведохте подир предателите министри и ще дойдат работите, както при Съединението със злощастния Батенберг...<ref name="Елдъров 104"/>}}
 
Походът на Анастас Янков създава големи проблеми на конкурентната революционна организация [[ВМОРО]], която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Според дееца на ВМОРО [[Ангел Динев]] в Костурско Янков е подпомогнат от [[Петър Погончев]], [[Лазар Бицанов]], [[Коте Христов]] и [[Христо Силянов]].<ref>{{cite book |title= Илинденската епопея, том I |last=Динев |first=Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 1946 |publisher= |location=София |isbn= |pages=249 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
Върховисткият деец [[Михаил Думбалаков]] пише за него:
 
{{цитат|текст1=По едно рядко съчетание в тоя суров и дисциплиниран войник се бе настанил благият и добродушен характер на една душа, чиято простота и безизкуственост се простираше до трогателна наивност, примесена със сляпата вяра в тържеството на правдата...<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|&#x463;}} на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 179.</ref>}}
 
[[Георги Константинов Бистрицки]] пише за него:
 
{{цитат|текст1=Полковник Янков от село Загоричани, идеален патриот и душата на роба, напуснал любимия си поробен роден край на 1902 г., за да помага на брата-роба другаде – където нуждата от него бе необходима и по-голяма, трагично загина от предателство и без да види свободата на угнетената родина, за която той посвети и младост, и сили, и здраве, и имот – целия си мъченически живот.<ref name="Бистрицки 51">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref>}}
 
Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева – Футекова, сестра на [[Райна Княгиня]], и е баща на дееца на [[Българска комунистическа партия|БКП]] [[Коста Янков]].
112 086

редакции