Крал Лир: Разлика между версии

=== Първо действие ===

[[Файл:Edwin Austin Abbey King Lear, Act I, Scene I The Metropolitan Museum of Art.jpg|мини|404x404пкс|Едуин Остин Аби <ref>[http://www.shakespeare-online.com/plays/kinglear/kinglearps.html The Tragedy of King Lear: Plot Summary]</ref>, „Крал Лир“, Първо действие, първа сцена, [[Музей на изкуството „Метрополитън“]]]]

 

Най-голямата – Гонерила, говори първа:

Трогнат от нейното ласкателство, Лир ѝ дава нейния дял. След това присъжда на Регана нейния дял, след думите ѝ:

[[Файл:"Крал Лир" .jpg|мини|„Отричането от Корделия“ <ref>[http://www.shakespeare-online.com/plays/kinglear/kinglearps.html The Tragedy of King Lear: Plot Summary]</ref>]]

Когато идва редът на на най-малката и любима дъщеря, Корделия, тя отначало отказва да говори:„''Нищо, милорд''.“ и тогава заявява, че нищо не може да се сравни с нейната [[любов]], нито има думи, подходящи да я изразят.

 

''живот, храна и обич аз от вас''

 

Извънбрачният син на Глостър, Едмънд, негодува срещу своя незаконен статут и планира да се отърве от по-големия си брат Едгар. Той подмамва баща си със забравено [[писмо]], карайки го да мисли, че Едгар планува да превземе [[земя]]та. Кент се връща от изгнаничеството, наричайки се Кай, и Лир го наема като прислужник. В къщата на Гонерила Лир и Кент спорят с Освалд. Лир разбира, че след като вече има власт, Гонерила не го уважава. Тя му заповядва да намали броя на личната си свита. Показва високомерие и неуважение. Вбесен, Лир тръгва към дома на Регана.

 

''Седлай конете! Свитата на крак!''

 

Кратката трета сцена показва, че Едгар бяга в [[гора]]та. Той решава да се предпази се представи за Том без дом, и да се преструва на луд.

 

Четвъртата сцена връща действието обратно в [[замък]]а Глостър. Лир пристига и намира граф Кент заключен. Той е ужасен, че е арестуван от дъщеря му. Кент описва обстоятелствата, при които е арестуван, а Лир иска да се изправи срещу дъщеря си. Той призовава Глостър да призове и Регана. Тя отказва да приеме баща си. Лир е разярен, но безсилен. Гонерила пристига и подкрепя доводите на сестра си срещу него. Лир се оставя изцяло на гнева си. Той се втурва навън в [[буря]]та, придружен от Шута. По-късно Кент го последва, за да го защити. Глостър протестира срещу лошото отношение към Лир. Единствената компания на Лир остават Кент и Шута. Скитайки се в пустошта след [[буря]]та, Едгар, в образа на лудия Том, среща [[Лир.]] Докато Едгар бърбори безсмислици, Лир се отрича от дъщерите си. Кент им намира подслон.

 

В седмата сцена Едмънд предава Глостър на Регана и Корнуолският княз. Той разкрива доказателства, че баща му знае за предстояща френска [[инвазия]], целяща да върне Лир на [[трон]]а. И реално френска [[армия]] пристига в [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Британияслед]] като Едмънд заминава с Гонерила да предупреди Олбанският [[княз]] за [[инвазия]]та, Глостър е арестуван. Регана и Корнуолският княз изтръгват [[очи]]те на Глостър. В това време слуга става свидетел на [[сцена]]та, и изпълнен с [[гняв]], напада Корнуолският княз, ранявайки го [[смърт]]оносно. Регана убива слугата и казва на Глостър, че Едмънд го е предал. Глостър разбира, че Едгар е бил оклеветен. Регана заповядва той да бъде изхвърлен навън, оставяйки го също да се скита из пустошта.

 

''Със нос да души пътя си към Довър!''}}

 

Умиращият Едмънд решава да спаси Лир и Корделия. Неговото признание обаче идва твърде късно. Скоро след като Олбанският княз праща хора, които да оттеглят заповедите на Едмънд, Лир влиза, носейки трупа на Корделия в ръце, оцелял убивайки екзекутора. Кент влиза и Лир го разпознава. Олбанският княз умолява Лир да се върне на [[трон]]а, но също като Глостър, изпитанията, през които е преминал, най-накрая надделяват и той умира. Тогава Олбанският княз моли Кент и Едгар да заемат трона. Кент отказва, обяснявайки, че неговият господар го призовава на пътешествие и той трябва да го последва. Пиесата завършва:

 

== Литературни конфликти ==

* групата на Едмънд (Едмънд, Корнуолският княз, Гонерила, Регана), близка до гледна точка, по-късно формулирана [[Томас Хобс]].

 

Едмънд:

 

''на твоите закони аз ще служа! ''}} <ref>Шекспир.У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с.499</ref>

 

Двете „природи“ и двата „[[разум]]а“ предполагат две общества. Едмън е „новият човек“, част от епохата на надпреварата, подозренията, славата, в контраст със старото общество, което се е западнало още от [[Средните векове]], със своята вяра в сътрудничеството, разумно порядъчността и уважение към цялото като нещо по-велико от отделната част.

„Крал Лир“ е следователно [[алегория]]. Старото общество, с неговия луд крал, попада в заблуждение и е застрашено от новия [[Макиавелизъм]]. То е съживено и спасено от идеята за новия ред, въплътен в отхвърлената кралска дъщеря. Корделия, в алегоричен, троен образ на: човекът, етичният принцип (любов) и общността. Едмънд е последното велико изображение на [[Шекспир]] от страна на [[ренесанс]]овия [[индивидуализъм]] – енергията, еманципацията, куражът, който е допринесъл толкова в наследството на Запада.Пиесата предлага алтернатива на феодално-макиавелската полярност, алтернатива, заложена:

* във френската реч

 

'' не любов, щом смесена е с разни''

 

* в молитвите на Лир

 

''раздаде ви… О, Господи, натам е''

''Ни дума вече!'' }}<ref>Шекспир.У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с.567</ref>

Глостър:

 

''на времето ни: луди водят слепи''}}<ref>Шекспир.У., Шекспир: Крал Лир, В: Избрани трагедии, София, 1983, с.583</ref>

 

През [[1843]] г. влиза в сила законът за регулиране на театрите ([[Theatres Act 1843]]), който слага край на монопола на двете съществуващи трупи и увеличава броя на театрите в [[Лондон]]. В същото време, модата в [[театър]]а е „''живописна''“, оценявайки визуалните спектакли над сюжета или охарактеризирането и често изисква дълги сценични промени. <ref>Schoch pp.58–75 and 67.</ref>

Значението на визуализма за [[Ървинг]], и за други театрални професионалисти от [[Викторианската ера]], е илюстрирана от факта, че [[Ървинг]] е използвал картината на [[Форд Мадокс Браун]] <ref>http://spartacus-educational.com/Jford.htm</ref> „''Корделия''“ (''Cordelia's Portion'') като вдъхновение за вида на пиесата и че художникът предоставя скици за декорите на други сцени.

 

* През [[лято]]то на [[2015]] – [[2016]] г. театралната група на [[Сидни]] <ref>https://www.sydneytheatre.com.au/</ref> поставя „Крал Лир“, режисиран от [[Нейл Армфийлд]]<ref>http://www.imdb.com/name/nm0035462/</ref>, [[Джефри Ръш]]ref>http://www.imdb.com/name/nm0001691/</ref>в главната роля и Робин Невин като Шута.

 

 

* През [[2016]] г. театралната трупа на [[Talawa Theatre Company]] и [[Royal Exchange Manchester]] съвместно представят „Крал Лир“ с [[Дон Уорингтън]] <ref>https://www.thestage.co.uk/news/2015/don-warrington-cast-as-king-lear-at-the-royal-exchange/</ref>в главната роля.<ref>https://www.thestage.co.uk/news/2015/don-warrington-cast-as-king-lear-at-the-royal-exchange/</ref>[[Постановка]]та, състояща се предимно от актьорски състав от чернокожи, е описана в „''Гардиън''“ ([[The Guardian]]): „''толкова близо до окончателността, колкото може да бъде.''“ („as close to definitive as can be“) <ref>https://www.theguardian.com/stage/2016/apr/07/king-lear-review-royal-exchange-manchester</ref> „''Дейли телеграф''“ ([[The Daily Telegraph]])<ref>http://www.telegraph.co.uk/</ref> казва: „''Крал Лир на [[Дон Уорингтън]] е сърцераздирателен подвиг''“. <ref>http://www.telegraph.co.uk/theatre/what-to-see/don-warringtons-king-lear-is-a-heartbreaking-tour-de-force/</ref>