Борис Дрангов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8811413 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 33:
По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината [[Плавица]], [[Кратовско]]. На 17 август от [[Кюстендил]] той изпраща писмо на съпругата си, в което пише:
{{цитат|
През 1904 г. като поручик във [[Втори конен полк|2<sup>-ри</sup> конен полк]] е командирован в [[Николаевска генералщабна академия|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт-Петербург]], [[Русия]]<ref>Танчев, И., ''Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)'', София, 2008, ИК „Гутенберг“, с. 94</ref>, като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин [[ротмистър]]. През 1907 година завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията – [[Шести пехотен търновски полк|6-ти пехотен]], а след това в артилерийски полк. За кратко време е назначен за преподавател в Школата за запасни подпоручици в [[Княжево]], а след това е ескадронен командир в 10-и конен полк в [[Шумен]]. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин [[майор]] и е назначен за преподавател по [[тактика]] във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия“.
Ред 73:
{{цитат|
на
Ред 82:
Големите жертви, които дава офицерският състав на армията, налагат през месец май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател [[Чудомир]] пише в спомените си за Борис Дрангов:
[[Файл:Rodina 28 May 1917.jpg|ляво|мини|Вестник „[[Родина (1915 - 1918)|Родина]]“, Скопие, 28 май 1917 г. със съобщение за смъртта на подполковник Дрангов]]
{{цитат|
Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на [[Първа пехотна софийска дивизия|1-ва пехотна дивизия]] и близо 6 месеца е по бойните полета на [[Добруджа]] в [[Румънска кампания (Първа световна война)|кампанията срещу Румъния]].
|