Уикипедия

Лерин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8811392 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 48:
В първата половина на XIX век [[Ами Буе]] пише за Лерин:
 
{{цитат|текст1=Флорина или Филурина, на 1526 фута височина, е разположена, както [[Битоля|Монастир]], в долината и край [[Сакулева|поток]], изтичащ в долината на [[Църна]]. Това е голямо градче, извънредно дълго и тясно, понеже е притиснато между планината и един хълм, покрит с гробници. Има една улица с дюкяни и населението ще да превишава няколко хиляди души. [[Франсоа Пуквил]] ги изчислява на 700 семейства. Голяма част от тях са българи християни и мюсюлмани.<ref>La Turquie d'Europe; observations sur la geographie, la géologie, l'histoire naturelle, etc. Paris, 1840.</ref>}}
[[Файл:Florina (city), Florina prefecture, Greece - Neoclassical houses at Sakoulevas river - 02.jpg|мини|250п|Неокласически къщи на брега на Сакулева.]]
В 1861 година австрийският консул [[Йохан Георг фон Хан]] на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Лерин като български град,<ref>Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.</ref> а в 1863 година в кигата си „Пътуване от Белград до Солун“, пише за Лерин:
 
{{цитат|текст1=За къщите във Флорина... ни се посочи навярно преувеличеното число 3000, чието население се състои наполовина от албанци мюсюлмани и турци и наполовина от българи християни.<ref>J.G.v Hahn „Reise von Belgrad nach Salonik“, Wien 1861, 121.</ref>}}
 
В 1870 година на Цветница по време на службата избухва сбиване между българи и гъркомани и почти целия град – около 400 семейства – се обявяват за български и българите овладяват градската църква. При обявяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия за схизматична]] владиката [[Прокопий Касандрийски|Прокопий Мъгленски]] с помощта на първенците успява да върне почти всички жители в лоното на Патриаршията и български остават 40 къщи, които се черкуват в къщата на българския свещеник поп [[Константин Гулабчев]].<ref>[http://dikata.net/biography/AUTOBIOGRAPHY.pdf Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 3-4.]</ref>
Ред 62:
В 1889 година [[Стефан Веркович]] пише за Лерин в „[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“:
 
{{цитат|текст1=Градчето Флорина е разположено в подножието на Леринската планина. В него има 180 мохамедански къщи и 30 християнски. Данъкът на мохамеданите е 9825 пиастри,, а на християните – 4080 пиастри и 1689 инание-аскерие. Едни от жителите се занимават с различни занаяти, други обработват чужда земя, като разделят полученото наполовина със собствениците.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.151.</ref>}}
 
Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „Свети Панталей“<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 27. Основите на българската църква „Свети Пантелеймон“ във Варошка махала са поставени на 14 май 1890 г. на мястото на предишен параклис, създаден през 1888 след преустрояването на сградата на българското училище – [http://www.theeuropeanlibrary.org/exhibition/readingeurope/content/fyrom/RK-II-745.pdf Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 684-685.]</ref>. [[Гьорче Петров]] пише в 1896 година, че 78 български къщи в града с 495 жители са под ведомството на [[Българска Екзархия|Екзархията]], а 338 къщи на местни българи с 1569 жители са под ведомството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По това време в града функционират следните училища: 8 турски с 290 ученици и ученички, гръцко мъжко с 80 ученика и трима учители, гръцко женско с 50 ученички и две учителки, българско мъжко с 54 ученика и двама учители, българско женско с 43 ученички и една учителка, влашко със шест ученика. <ref>[http://www.scribd.com/doc/22453078/Materiali-po-izuchavaneto-na-Makedonija Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 688-690.] Гръцкото девическо училище е основано през 1873 г., а българското девическо – през 1882 г. Влашкото училище е открито в 1891 г. – пак там, с. 686, 688-689.</ref>
Ред 91:
Преброяването от 1928 показва 10&nbsp;585 души, от които 1999 са бежанци от размяната на населението между Гърция и Турция през 20-те години и 1613 са бежанци, дошли в града преди 1922 година. В 1932 в Лерин живеят 600 българоговорещи семейства с изявено българско съзнание. В 1940 година в града има 1000 българофони с негръцко национално съзнание и 500 с неустановено национално съзнание.
 
През Втората световна война в Лерин е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на [[Охрана|Централния българомакедонски комитет]]. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до [[Богдан Филов]], в което заявява: {{Цитат|текст1=В Лерин бяха арестувани и затворени от гърците около 300 души българи, след няколко дена освобождават повечето от тях и остават да лежат сега 16 души. Причини неизвестни<ref>Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.</ref>.}}
 
През март 1946 година съдът в Лерин съди 100 души от града за участие в българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гръцка гражданска война]] на 12 февруари 1949 година силите на [[Демократична армия на Гърция|ДАГ]] започват [[Битка за Лерин|сражение в Лерин]] срещу правителствените войски на Гърция, но са отблъснати<ref>{{МКЕ|157}}</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лерин“.