Шахбединова Имарет джамия: Разлика между версии

Джамията е изградена през 1444 или 1445 година от румелийския [[бейлербей]] [[Шахбедин паша]] на десния бряг на река [[Марица]], в близост до Моста на [[Лала Шахин]] (днешния Пешеходен мост). Според [[Богдан Филов]] тя "принадлежи към най-хубавите и интересни турски постройки в България".<ref>Филов, Б. Запазването на Имарет-джамия в Пловдив. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 258.</ref> [[Любен Каравелов]] разказва, че сградата ѝ е бивша [[християнство|християнска]] черква.<ref>Каравелов, Л. Записки за България и за българите (ред. В. Каратеодоров). С., 1940, [http://quod.lib.umich.edu/b/bosnia/anb1904.0001.001/93?page=root;size=100;view=image 89].</ref> Високо над входа по-рано е стояла плоча (сега свалена и счупена),<ref>Бойков, Г. "Османизацията" на Пловдив (Филибе) през ХV в.: население, градоустройство и архитектура. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, [http://www.academia.edu/2508063/_V_._-_Ottomanization_of_Plovdiv_Filibe_in_the_15th_century_population_urbanism_and_architecture_Godishnik_na_Regionalen_Istoricheski_Muzey_-_Plovdiv_2012_39-67 58-59].</ref> на която на [[арабски език]] пише:

 

 

Цифровото съответствие на арабските букви в израза „да се приеме старото благодеятелство" е общо 848. Тази година в мюсюлманския календар отговаря на 1444-1445 от Рождество Христово. Според Григор Бойков джамията е строена през 1444 г. (преди [[Мурад II]] да се оттегли от престола),<ref>Бойков, Г. The Waqf and the Complex of Şihabeddin Paşa in Filibe. – In: Balkanlarda Osmanlı Vakıfları ve Eserleri Sempozyumu, İstnbul-Edirne 9-11 Mayıs 2012 (ed. Burhan Ersoy). Ankara, 2012, [http://www.academia.edu/2508081/_The_Waqf_and_the_Complex_of_Sihabeddin_Pasa_in_Filibe._In_Burhan_Ersoy_ed._Balkanlarda_Osmanli_Vakiflari_ve_Eserleri_Sempozyumu_Istnbul-Edirne_9-11_Mayis_2012_Ankara_Vakiflar_Genel_Mudurlugu_Yayinlari_2012_181-190 183-184].</ref> а според Ибрахим Татарлъ – през 1445 г. (след [[Битка при Варна|Варненската битка]] и последвалата я изключително студена зима).<ref>Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 38-39.</ref>