Ят: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8811327 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 27:
През 1920-те и 1930-те години много езиковеди като професор [[Стефан Младенов]] се обявяват за ограничаване на употребата на „ят“ и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор [[Стефан Младенов|Младенов]] пише:
{{цитат|
Левите политически сили обаче продължават да разглеждат запазването на {{Уникод|ѣ}} като проява на езиков [[елитизъм]] и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след [[Деветосептемврийски преврат (1944)|преврата]] от 9 септември 1944 г. [[ОФ|отечественофронтовско]] [[Правителство на България (62)|правителство]] прави [[Правописна реформа на българския език от 1945|нова правописна реформа]], с която {{Уникод|ѣ}} се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на ''я'' или ''е'' по така нареченото [[ятово правило]].
Ред 34:
Професор [[Румен Стоянов]] пише:
{{цитат|
Изхвърлянето на ят от азбуката и налагането като единствено правилно на произношението, редуващо меко а и е, води до явлението, наречено [[свръхякане]], разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори – е, с палатализирано а във всички позиции – т.е. произношение ''бял'' – ''бяли''. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за [[рупски диалект|рупските диалекти]] ([[Тракия]] и [[Родопите]]).
|