Уикипедия

Ят: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8811327 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 27:
През 1920-те и 1930-те години много езиковеди като професор [[Стефан Младенов]] се обявяват за ограничаване на употребата на „ят“ и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор [[Стефан Младенов|Младенов]] пише:
 
{{цитат|текст1=И тъкмо затова, че може с двоякия си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край [[Черно море]] и от най-западните ни покрайнини при [[Охрид]], [[Шар]], [[Скопие]], [[Ниш]] и [[Зайчар (град)|Зайчар]] тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени!), в които по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като „я“ (''а'' с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и в повече източни го&#768;вори старобългарското {{Уникод|&#x463;}} се произнася като ''е'', ние можем... смело да пишем с ''е''...<ref>{{cite book | last = Младенов | first = Стефан | year = 1939 | title = Граматика на български език | publisher = | location = София | pages = 26}}</ref>}}
 
Левите политически сили обаче продължават да разглеждат запазването на {{Уникод|&#x463;}} като проява на езиков [[елитизъм]] и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след [[Деветосептемврийски преврат (1944)|преврата]] от 9 септември 1944 г. [[ОФ|отечественофронтовско]] [[Правителство на България (62)|правителство]] прави [[Правописна реформа на българския език от 1945|нова правописна реформа]], с която {{Уникод|&#x463;}} се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на ''я'' или ''е'' по така нареченото [[ятово правило]].
Ред 34:
 
Професор [[Румен Стоянов]] пише:
{{цитат|текст1=За разлика от упоменатите езици/народи, само за българс­кия Е-двойно обединяващ фак­тор е спрямо целокупността. При нас старобългарското Е-двойно не препраща единствено към висока словесност и прочие, както у руснаците, а е първосте­пенен носител на спояваща на­цията мощ.<ref name="РС"/>}}
 
Изхвърлянето на ят от азбуката и налагането като единствено правилно на произношението, редуващо меко а и е, води до явлението, наречено [[свръхякане]], разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори – е, с палатализирано а във всички позиции – т.е. произношение ''бял'' – ''бяли''. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за [[рупски диалект|рупските диалекти]] ([[Тракия]] и [[Родопите]]).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ят“.