Разлика между версии на „Освобождение на България“

м
Премахната редакция 8811287 на Kerberizer (б.)
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
м (Премахната редакция 8811287 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
== Априлско въстание ==
{{основна|Априлско въстание}}
По време на [[Априлското въстание]] с последвалата го [[Цариградска конференция]] в подкрепа на [[кауза]]та на българския народ за политическа независимост излизат водещи общественици от почти всички европейски страни. В отчаяно подкрепящата [[Османската империя]] [[Англия]], [[Уилям Гладстон]], тогава лидер на [[Опозиция (политика)|опозицията]], отправя гневни упреци срещу политиката на правителството, оглавявано от [[Бенджамин Дизраели]]. Във [[Франция]] (макар и унизена от [[Прусия]]) турските зверства в [[Батак]] са заклеймени от [[Виктор Юго]], автор на „[[Клетниците]]“ и „[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]“, който призовава : {{цитат|текст1=''Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.''}}
Общественото мнение в [[Русия]] е най-радикално в подкрепа на българската кауза. Редом с дейците на [[Московски славянски комитет|Московския славянски комитет]] са великите умове и [[съвест]]та на руските писатели [[Иван Тургенев]], [[Лев Толстой]] и [[Фьодор Достоевски]].
 
 
=== Край на бойните действия ===
В края на годината се предава в руски плен остатъкът от османската армия, обкръжена в Плевен с командващия я Осман паша. Следва руско настъпление през [[Стара планина]] на юг към [[София]] (под ръководството на Йосиф Гурко) и [[Шейновска битка|Шейново]], след което са превзети последователно от руската армия [[Битка при Пловдив (1878)|Пловдив]] (16 януари 1878 г.) и [[Одрин]] (26 януари).<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 443 – 446.</ref> На пътя на основните руски сили лежи [[Цариград]], поради и което Османската империя подновява молбата си за [[примирие]]. [[Одринско примирие|Протоколът за примирие]] е подписан в Одрин на 19/31 януари 1878 г. Първа точка гласи:{{цитат|текст1=''България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети на Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там не ще се намира.''<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 459.</ref>}}
 
Примирието води до изостряне на отношенията между Русия, от една страна, и [[Великобритания]] и [[Австро-Унгария]], от друга.<ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 462.</ref>
110 599

редакции