Кръстоносен поход: Разлика между версии

== Последствия ==

За разлика от първия, късните кръстоносни походи през [[XIII век]] са лишени от всеобща обществена подкрепа, а след последното падане на град [[Акра (Израел)|Акра]] през 1291 г. и унищожаването на [[катари]]те, кръстоносният идеал губи своя престиж, също и заради оправдаването от страна на [[папа]]та на политическа и териториална агресия в границите на самата католическа [[Европа]]. Папската институция допуска сериозно дискредитиране през целия този период и това несъмнено стимулира по-късни процеси като Духовната реформация и [[Тридесетгодишна война|Религиозните войни]] с [[протестанти]]те. С кръстоносните походи папата ''легитимира войната'', въпреки догматичните инструкции против насилието, проповядвани от самата църква. Позовавайки се на [[Августин Блажени|Блажени Августин]] и неговата доктрина за ''„справедливата война“'', водена от християните срещу агресор-нехристиянин, папата предлага една по същество свещена война, ''християнски джихад'' и насилствено разпространяване на римокатолическия ритуал на вярата. Това също е в конфликт с налаганите църковни норми, за които през [[12 век]] [[теология|теологът]] [[Ален от Лил]] потвърждава, че:

 

Кръстоносните походи се провалят и защото много често отделните феодални или национални интереси на участниците са несъвместими с универсалната идея. Най-много изпъкват френско-германските и венецианско-норманско-византийските противоречия.