Нобелова награда: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8811103 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 50:
[[Файл:Alfred Nobels will-November 25th, 1895.jpg|250px|мини|Завещанието на Нобел]]
{{цитат|
В завещанието пише, че изпълнители на последната воля на Алфред Нобел трябва да бъдат неговият секретар Рагнар Сулман и адвокатът от [[Стокхолм]] Рудолф Лилеквист. Отначало то е възприето скептично и предизвиква най-противоречиви коментари <ref name="Нобеловата фондация"/>. Кралят на Швеция го нарича „национален предател“ <ref name="Алфред Нобел и Митаг-Лефлер"/>. В шведската преса се изказват мнения, че присъждането на тези награди може да доведе до корупция. Шведските националисти обвиняват космополитния Алфред Нобел за това, че наградата трябва да се присъжда без оглед на националност, вероизповедание и т.н. Правят се опити за унищожение на завещанието от страна на най-близките хора на Нобел – неговите племенници, синовете на братята му. Изобретателят никога не е имал семейство и неговите наследници са неприятно изненадани и силно засегнати от решението на техния богат чичо как да се разпореди със състоянието си. Двамата изпълнители на завещанието се принуждават да водят съдебните дела с наследниците, които продължават дълго време. Съдиите в шведския град Карлскуга се оказват по-благосклонно настроени към признаването на завещанието. Рагнар Сулман води разговори поотделно с наследниците и накрая успява да склони Емануел Нобел, сина на Лудвиг, който единствен е останал в [[Русия]], за да управлява предприятието в [[Баку]], да се откаже от своя дял. Емануел убеждава братовчедите си и най-накрая всички се съгласяват да се откажат от претенциите върху наследството на чичо си срещу минимална компенсация (около 6% от всички активи), съставяща 2 милиона шведски крони със съвременна покупателна стойност около 6 милиона долара.<ref name="Нобеловата фондация"/><br>
|