Уикипедия

Лаврентий Берия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8811097 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 72:
През есента на 1919 година Лаврентий Берия постъпва на служба в контраразузнаването към Комитета за държавна отбрана на Азербайджанската демократична република. През този период установява тесни отношения със Зинаида Кремс, която е свързана с немското военно разузнаване. Впоследствие са намерени документи, въз основа на които се предполага, че е била свързана и със английското разузнаване. Впрочем, в своята автобиография, датирана „1922 г. 22/Х“, Берия не скрива факта за своята работа в азербайджанското контраразузнаване:
 
{{цитат|текст1=В началото на турската окупация аз работих в Бял град в завода на „Каспийско сдружение“ като чиновник. През есента на 1919 година от партия „Гуммет“ постъпих на служба в контраразузнаването, където работих заедно с другаря Муссеви. Приблизително през март 1920 година, след убийството на другаря Муссеви, аз напуснах контраразузнаването и за кратко работих в Бакинската митница.}}
 
В биографични анкети той не крие за своята работа в буржоазното контраразузнаване. В писмо до Г. К. Орджоникидзе през 1933 година пише, че:
 
{{цитат|текст1=в мусаватското разузнаване… бях изпратен от партията и че този въпрос е решен от ЦК на [[Азербайджанската КП]] през 1920 година и ЦК на АКП го е „реабилитирал напълно“, тъй като „фактът че работата му в контраразузнаването е била със знанието на партията, е потвърден в заявление на Мирза Давуд Хусейнов, Касум Измайлов и др.}}
 
От март до април 1920 година е сътрудник в Бакинската митница. През април същата година Л. П. Берия е изпратен по нелегална работа в Грузинската демократична република като упълномощен кавказски представител на РКП. Почти веднага е арестуван в Тбилиси и освободен с препоръка да напусне Грузия в 3-дневен срок. В своята автобиография Берия пише:
 
{{цитат|текст1=От първите дни след Априлския преврат в Азербайджан от Комитета на компартията (болшевики) е изпратен от регистрода към РВС на 11 армия е командирован в [[Грузия]], за да извърша нелегална дейност като пълномощник. В [[Тифлис]] се свързах с представител на комитета в лицето на [[Амаяк Назаретян]], разположих мрежата от резиденти в [[Грузия]] и [[Армения]], установих връзка с щабовете на грузинската армия и гвардия и редовно изпращах куриери в регистрода в Баку. В Тифлис бях арестуван заедно с Централния комитет на Грузия, но съгласно преговорите на Г. Стуруа с Ной Жорданий, освободиха всички с предложение да се напусне Грузия в тридневен срок. На мене ми се удаде да остана, като постъпих под псевдонима Лакербай на служба в представителството на РСФСР при другаря [[Сергей Киров|Киров]], който по онова време пристигаше в град [[Тбилиси]].}}
 
При подготовката на въоръженото въстание против меншевисткото правителство в Грузия е разобличен от грузинското контраразузнаване, арестуван и затворен в Кутаиския затвор, след което е екстрадиран в Азербайджан. По този въпрос той пише:
 
{{цитат|текст1=През май 1920 година аз заминах за Баку, за да получа от регистрода директива във връзка сключването на мирен договор с Грузия, но на връщане към Тифлис ме арестуваха по телеграма на Ной Рамишвили и ме отведоха в Тифлис, откъдето, въпреки усилията на другаря Киров, ме изпратиха в Кутаисския затвор. През юни и юли 1920 година се намирах там и чак след четири дена и половина глад, обявен за политзатворник, бях ектрадиран в Азербайджан.}}
 
=== В органите за сигурност на Грузия и Азербайджан ===
Ред 100:
През октомври 1931 г. Л. П. Берия е прехвърлен на партийна служба – избран е за първи секретар на ЦК на КП на Грузия и втори секретар на Задкавказския крайком, а през октомври 1932 г. – за първи сектретар на Задкавказския крайком на ВКП и секретар на ЦК на КП на Грузия.
 
{{цитат|текст1=Берия беше при мене. Наистина той създава много добро впечатление за голям работник.|Л. М. Каганович в шифрограма до Йосиф Сталин, 16 август 1932}}
 
През 1935 г. Л. П. Берия пише книгата „По въпроса за историята на болшевишката организация в Задкавказието“, която е обявена за най-важен труд по историята на партията.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лаврентий_Берия“.