Кулата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8810936 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 19:
През XIX век Кулата е малко българско [[чифлик]]чийско селище, числящо се към [[Валовища|Демирхисарска]] [[кааза]]. През 30-те години на века френският геолог [[Ами Буе]] преминава през селото и го описва така:
 
{{цитат|текст1=На една левга от [[Пиринска Бистрица|Бистрица]] има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_13.htm Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 343.]</ref>}}
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Кула'' (''Koula'') е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138-139.</ref>
Ред 25:
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
 
{{цитат|текст1=Кула, чифлик в [[Рупелски пролом|Рупелския проход]] на рид. Нивите му са до [[Бистрица (Пиринска)|Бистрица]]; има и много [[оризище|оризници]]. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за [[Благоевград|Джумая]], [[Мелник]]. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.]</ref>}}
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Кула'' брои 110 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|185}}</ref>