Влахи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8810863 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 35:
През XIX век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[кааза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В 1844 година е построена църквата „[[Свети Илия (Влахи)|Свети Илия]]“. От 1856 до 1866 година в килийното училище при „Свети Илия“, преподава [[Михаил Попфилипов]], който превръща училището в новобългарско.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> В 1867 година [[Влахинска българска община|Влахинската българска община]] начело с поп [[Стойко Харизанов]] пише до руския консул в [[Солун]] молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти:
 
{{цитат|текст1=Ные отдолоподписани-ты жители, отъ окружiе Мелничко, отъ село Влахы, смиреннiй раби, Вашего благородiя, като имаме гол{{Уникод|&#x463;}}мо желанiе за просв{{Уникод|&#x463;}}щенiе-то на чада-та си, потрудихме се та си соградихме църкв{{Уникод|ѫ}} и училище, които още не сме си доплатили; пакъ си немаме мещичко сир{{Уникод|&#x463;}}ч нито една потреба, нито въ црьква-та, нито во училището и спорядъ сегашното состоѧнiе не ще можемъ скору да ги придобiемъ, защото сме натоварени съ тѧжки даноци, и земята нi е дива и безплодна, та неможемъ да ся прехранимъ и исплатимъ, камо ли да си купимъ н{{Уникод|&#x463;}}что потр{{Уникод|&#x463;}}бно за оучилище и за црьквата.<ref>Документи за Българското възраждане в от архива на Стефан Веркович, София, 1969, стр. 285.</ref>}}
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Влаки'' (Vlaki) е посочено като село със 168 домакинства с 560 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.</ref>
Ред 45:
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
 
{{цитат|текст1=Влахи, голямо село на Ю от [[Стара Кресна|Кресна]] 2 1/2 часа в полите на [[Пирин]], под [[Вихрен|Елъ-тепе]]. Местност редом планиниста и гориста; селянете си поминуват с дърводелство и лозарство. Както Кресна, и това село се състои от много къщи и махали, разхвърляни по планината. „Св. Архангел“, църква българска; българско училище с 30 ученика. 300 къщи българе.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28 - 29.]</ref>}}
 
Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото живеят 1850 души, всичките българи-[[християни]].<ref>{{МЕС|189|2_18}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на ''Vlahi'' се състои от 2240 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 69 ученици.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.</ref>