Ильо войвода: Разлика между версии

В спомените си [[Петър Берковски]] пише за него: {{цитат|текст1=Както нас българите, така и сърбите дядо Ильо пленяваше със своя героичен вид, със своята откровеност и добродушие, придружени с твърда воля и характер. Въпреки обкръжаващата го в [[Сърбия]] криворазбрана цивилизация той опази своите народни нрави и обичаи. Както юначеството му, така и нравствеността му бяха неподражаеми. В това отношение той беше просто идеален и правеше чест на нашия народен живот. При това той обичаше да проповядва на българите в Сърбия патриотизъм и ненавист спрямо турците. А на празници и ваканции учеше българските ученици да стрелят, за която цел им купуваше пушки и ги водеше често на лов.}}

След разтуряне на легията от сръбското правителство, Ильо Войвода с част от четата си се настанява в [[Крагуевац]]. Научавайки за неговото участие в легията, турците отново арестуват семейството му и го закарват в затвора в [[Скопие]], където са държани под най-строг надзор. [[Найден Геров]] посещава затворниците и им помага. След 2 години престой в Крагуевац, Ильо войвода се връща в [[Белград]], където е награден от княз [[Михаил Обренович]] с орден и титла и му е отпусната пенсия от 150 динара. Взема дейно [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|участие с чета от 300 души]], заедно със синовете си Никола и Иван, в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война от 1876]] г. В края на войната, при село [[Делиград]], в големите боеве между сърби и турци Ильо войвода преминава с четата си през първата линия на сръбската войска, но е тежко ранен. Нещастието е не само физическо, но и морална покруса, защото куршумът бива изпратен от сръбски офицери. Ето какво разказва за причината за инцидента в спомените си [[Христо Македонски]]: {{цитат|текст1=... в [[Княжевац]] ... стана една случка на на 22 юли (1876 г.), която струва да се разкаже с две-три думи. Намирахме се мнозина в едно кафене и разговявахме, разумява се, за войната. Намеси се в приказката и адютантът на [[Джура Хорватович|Хорватовича]]. Тогава Ильо войвода почна да говори с адютантинът и го уверяваше, че сръбската войска се държи примерно и знае да се сражава за отечеството си, но офицерите не се държаха достатъчно мъжествено в сраженията и затуй резултатите са такива. Адютантинът, високомерен и надменен, почна да му възразява ядосано и да укорява прекалените му и уж неверни обвинения срещу сръбските офицери, като каза и няколко нецензурни думи по адрес на Иля войвода и въобще против българите. Разядосан тогава Ильо войвода му каза: – В града знаете да влачите и дрънкате сабите си, а на бойното поле бягате от турците ...!}}