Уикипедия

Христо Танушев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8810716 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 20:
През войните за национално обединение служи в 5<sup>-а</sup> сборна пионерна дружина и 1<sup>-ва</sup> пионерна дружина, по-късно е началник на автомобилния транспорт в 1<sup>-ва</sup> армия. Кавалер е на орден [[За храброст]] III степен, ІІ клас.<ref> Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 163.</ref> На 20 март 1919 г. е уволнен от служба.
 
През 40-те години на XX век Христо Танушев е вече полковник от запаса и е подпредседател на [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. В 1941 година като председател на Крушевското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. На 4 май 1943 година в село Баница произнася тържествена реч по повод годишнината от смъртта на [[Гоце Делчев]]: {{Цитат|1=Сестри и братя! в продължение на десет години Гоце, нашият другар, броди из родни предели, изора дълбоко народната нива, подбра семето, засе я, поникна, даде изобилен плод, който храброто българско войнство пожъна, прибра плода в родната съкровищница – хамбаря, а сега на вас, мили деца, предаваме това съкровище. Бъдете готови с цената на живота си, ако стане нужда да го запазите по примера на нашия водач.<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.145 – 146, стр.13.</ref>}}
 
Христо Танушев умира на 21 април 1953 година в София.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Танушев“.