Стойо Костов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8810611 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 20:
За него [[Васил Кънчов]] пише в съчиненията си следното:
 
{{цитат|1=Той е умен и извънредно предпазлив войвода. Води със себе си малка чета — най-много до 10 души. Другарите му са строго дисциплинирани. Ноще обикновено пътуват, дене спят половината и половината пазят. Нито огън, нито пушене тютюн се позволява нощя. Ходене по чужди жени е забранено със смъртно наказание. Грабежът от обикновени пътници или от овчари, или от села, без разлика на вяра, е строго забранено в тая дружина. Наказанията са: или изпъждане из дружината, или смърт. Смъртните присъди изпълнявал един старец, най-ближният на войводата. Всичката тая уредба е направила, щото населението от планините да е вярно на войводата.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_3.html Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр. 90-91.]</ref>}}
 
В 1895 година е привлечен от Македонския комитет за участие в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]]. Оглавява трета „Серска дружина“, в която влизат около 200 четници. Още при преминаване на границата обаче между Дядо Стойо и офицерите настъпва конфликт, тъй като старият харамийски войвода не се съобразява със заповедите на Комитета. По тази причина офицерите [[Димитър Жостов]], [[Димитър Думбалаков]] и други напускат отряда и той навлиза в Османската империя без пълномощно на Комитета. Дядо Стойо превежда незабелязано отряда до [[Доспат]] и голямото помашко село е нападнато и опожарено, като 40 от жителите му са убити, а някои богати доспатлии са обрани - всичко противно на инструкциите, които Комитетът дава на харамийските войводи.
Ред 26:
[[Кирил Пърличев]], четник в отряда, описва войводата Стойо и другарите му:
 
{{цитат|1=Все отборъ юнаци, мнозина отъ които следъ цвѣтисти и въ изобилно количество юнашки псувни и закани срещу турцитѣ, изказваха своеобразно и своитѣ чувства къмъ кадънитѣ. Успоредно съ това, не единъ пѫть тѣ се провикваха, галейки самоувѣрено своята пушка бойлия: „Ехъ бабамъ! Я кемеръ долусу, я хендекъ долусу!” (или кемерътъ или нѣкой долъ да се напълни).}}
 
[[File:Cheta SMAC Stoyo Kostov Dimitar Dumbalakov.JPG|мини|250п|Ръководителите на четническата акция в Доспат - Стойо Костов, [[Димитър Думбалаков]], капитан [[Еню Димитров]] и [[Тодор Паласкаря]].]]