Библия Бесика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8810569 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 14:
Сведенията за съществуването на превод на Библията на езика на бесите са от IV - V век. В 394 година свети [[Григорий Нисийски]] пише:
 
{{цитат|1=ήμεις ούρανόν τουτο λέγομεν, σαμαείμ ό Εβραϊος, ό 'Ρωμαϊος καίλουμ και άλλως ό Σύρος ό Μήδος ό Καππαδόκης ό Μαυρούσιος ό Θραξ ό Αιγύπτιος.<ref>Migne J. P., PG 45, 1015 D</ref>}}
 
В 396 година свети [[Йероним Блажени]] пише:
 
{{цитат|1=Bessorum feritas et pellitorum turba populorum, qui mortuorum quondam inferiis homines immolabant, stridorem suum in dulce crucis fregerunt melos et totius mundi una vox Christus est.<ref>Блажени Йероним, epo. 60 ad Heliodorum</ref>
 
Жестоките беси и всичките тези, облечени в кожи племена, които в миналото правеха човешки жертвоприношения при погребенията на умрелите, са преклонили своите груби езици пред сладката музика на кръста и единственият глас в света е Христос.}}
Ред 24:
Около 399 година [[Йоан Златоуст]] пише:
 
{{цитат|1=... скитите, траките, савроматите, маврите, индийците, даже жителите на крайните предели на вселената, всички любомъдърстват и превели на собствения си език тези изречения [Евангелията].<ref>Творения Св. Иоанна Златоуста, Т. XII, Бес. VIII, с.340.</ref>}}
 
== Авторство ==
Предполагаемият превод на Библията е на епископ [[Никита Ремесиански]], но за това съществуват спорове, поради факта, че неговата дейност е спомената само в два извора. [[Евсевий Йероним]], съобщава в едно свое писмо, че Никита направил така, „щото звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христос“. В част от поема, писана от свети [[Павлин Нолански]] около 400 година и посветена на епископа на [[Ремесиана]], пише:
 
{{цитат|1=Νam simul terris animisque duri et sua Bessi nive duriores nunc oves facti duce te gregantur pacis in aulam.<ref>ЛИБИ, том 1, София, 1958, стр. 258.; Migne PL 61, 487.</ref>
 
Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира.}}