Средновековна българска армия: Разлика между версии

Древните българи са изкусни в използването на военни хитрости. Използват оставянето в резерв на силна конница, която да атакува врага в подходящия момент. Също така понякога концентрират свободните си коне зад бойните формации, за да избегнат изненадващи атаки в гръб. Като всички степни народи, и българите използват засади и привидни отстъпления, по време на които изненадващо се обръщат назад и изстрелват облаци от стрели върху врага. Ако врагът прекрати атаката и се разпръсне неорганизирано, се обръщат обратно и яростно го атакуват в близък бой.

 

 

Българската армия е добре въоръжена според [[авари|аварския модел]]: ездачът има [[сабя]] или [[меч]], дълго [[копие]] и [[лък]] с торба за стрелите на гърба. На седлото си носи кръгъл [[щит]], [[боздуган]] и [[ласо]], наречено ''[[аркан]]''. На своите декорирани колани войниците носят повечето от нужните им обекти като [[кремък]] и [[огниво]], [[нож]], [[чаша]] и [[игленик]]. Тежката кавалерия е снабдена с метални [[броня]] и [[шлем]]. Конете също са с броня. Бронята е два типа – плетена [[ризница]] или кована броня. Командирите носят колани със златни или сребърни [[катарама|катарами]], които отговарят на [[ранг]]а им и [[титла]]та.<ref name="det13">Cited in Халенбаков, О. ''Детска енциклопедия България: Държавата – 681 г.'', с. 13</ref>

В началото на 9 век българската държава започва да се разширява. След победата над византийците при [[Битка при Маркели (792)|Маркели]] през [[792]], страната преодолява 50-годишна политическа криза и навлиза в новия век по-силна и сплотена. По време на първите години от управлението си кан [[Крум]], заедно с ударите на [[Франкско кралство|Франкското кралство]] от запад, окончателно унищожава [[аварски хаганат|аварския хаганат]] и удвоява територията на България, поемайки контрол над плодородното [[Панонско море|Панонско поле]] и [[сол]]ниците и златните мини на [[Трансилвания]]. Крум постига големи победи над [[Византийска империя|Византийската империя]], унищожавайки византийската армия в [[Битка при Върбишки проход|битката при Върбишкия проход]] ([[811]]) и [[Битка при Версиникия|Версиникия]] (813) докато [[Обсада на Сердика (809)|пленява важния град Сердика]] (днешна [[София]]) през [[809]] г.

 

 

Византийският историк псевдо Симеон твърди, че Крум изпраща силна 30,000-на кавалерия, „цялата обкована в желязо“,<ref>Symeon Magister, ibid., p. 616</ref>, която опустошава Тракия. Според надписи намерени в района на [[Плиска]], [[Преслав]], [[Мадара]] и [[Шабла]] в днешна североизточна България, по времето на [[хан Крум]] са налични 1713 тежко въоръжени конници.<ref>Венедиков, София, с. 53 – 54</ref> Предполагайки, че оцелелите насписи са около 1/10 от общия брой, това прави около 17,000 души само във вътрешността на България. След сравнение с данните на псевдо Симеон, може да се предположи, че тежовъоръжената конница от българската армия наброява между 17,000 и 30,000 души, в зависимост от нивото на мобилизация.<ref name=iv>Иванов, И. ''[http://liternet.bg/publish8/ivelin_ivanov/vyprosa.htm Към въпроса за българската военна мощ през последната четвърт на X и началото на XI век. Защо България загуби двубоя с Византия?]''</ref> В края на 9 век и в началото на 10 цар [[Симеон I]] успява да води в битка повече от 60 000 души.<ref name="an">[http://bg-science.info/view_bg_his.php?id=11 Battle of Anchialus]</ref>

Падането на североизточните части от [[Първа българска държава|Първата българска държава]] под византийска власт и погубването на военния елит имат жестоки последствия за българската армия,<ref>Божилов, 1979; c. 122</ref> особено откакто по-голямата част от тежката конница, която е основно средство за ранните успехи срещу византийците, е набирана именно от този район. Източници от епохата продължават да споменават съществуването на българската конница, но тя вече е много по-малка на брой и в по-голямата си част е лека кавалерия.<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', p. 600 Sofia, 1971, </ref>

 

 

Съответно нараства значението на пехотата и военните тактики се променят, за да се приспособят към новите условия: [[засада]]та, макар да е използвана и в миналото, сега става крайъгълен камък на българските тактики – повечето от българските победи в този период са резултат от засади и внимателното използване на [[терен]]а.<ref>Skylitzes-Cedrenus, pp. 278, 285, 288</ref> По време на този период българите придобиват репутацията на умели пеши стрелци.

В първото десетилетие на [[13 век]] в страната вероятно могат да се мобилизират поне 100,000 души. Доказателство за това е предложението на [[Калоян]] да даде 100,000 войници на предводителя на [[четвърти кръстоносен поход|четвъртия кръстоносен поход]] [[Балдуин I]], за да завладее Константинопол.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе'', Veliko Tarnovo, 1996, p. 166 ISBN 954-427-216-X</ref> През този период българската армия използва голямя па брой лека куманска конница, която наброява между 10,000 и 30,000 ездача, в зависимост от кампанията. Тя се набира измежду [[кумани]]те, които се заселват във [[Влахия]] и [[Молдова]] и са [[васал]]и на българските царе. Армията е добре снабдена с оборудване за [[обсада]], включително [[таран]]и, [[обсадна кула|обсадни кули]] и [[катапулт]]и.

 

 

Около 50 години след възстановяването на българската държава, българите са управлявани от умели владетели като [[Петър IV]], [[Иван Асен I]], [[Калоян]] и [[Иван Асен II]], които постигат огромни военни успехи. След редица успешни битки между 1185 и [[1204]] Византийската [[империя]] е успешно отблъсната от земите, които владее в северната част на [[Балкани]]те, като дори са пленени [[император]]ската [[корона]] и [[кръст]].<ref>See Andreev, pp. 154 – 155 – В битката при Трявна през [[1190]] българите пленяват имперското съкровище на византийския император, включително [[корона]]та, златни чаши на аристокрацията и имперския кръст, направен от солидно злато с части от [[Животворен кръст|Светия кръст]] инкрустирани вътре. Византийски свещеник го изхвърля в реката по време на битката, за да не може да бъде намерен никога, но българите въпреки това успяват да го извадят. През 13 век това съкровище е показвано по време на процесии и празненства в [[Търново]], както описва византийският историк [[Георги Акрополит]].</ref>