Димитър Чкатров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8810393 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 19:
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония]] към България през 1941 година Димитър Чкатров се обявява за идеята сръбските колонисти да напуснат Македония. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] Чкатров е изправен пред съд от новата власт заради пробългарските си убеждения. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Димитър Чкатров е обвиняем заедно с Димитър Гюзелов и Спиро Китинчев, че възпитава населението на Македония в български национален дух и работи за присъединяването на Македония към България. Тримата обвиняеми не отричат, че се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация и освобождаването му от сръбско робство.<ref name="gotsev.protsesi">[http://www.promacedonia.org/44/procesi.html Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси.]</ref> В съда Чкатров заявява, че е:
{{цитат|
Пред съда той завършва речта си с:
{{цитат|
Осъден е на смърт чрез разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава смъртната присъда. Той е разстрелян заедно с [[Димитър Гюзелов]] край Зайчев рид, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за [[Тетово]].<ref>Църнушанов, Коста. [http://www.promacedonia.org/kc/cyrn26_b2.html „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“], Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992.</ref>
|