Уикипедия

Месимер: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8810358 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 30:
В края на XIX век Месимер е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Месимери'' (Messiméri), Воденска епархия, живеят 660 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Месимер (Messimer) е посочено като село със 120 къщи и 644 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156-157.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в селото живеят 880 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_04.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 149.]</ref>
[[Файл:Mesimer2.jpg|ляво|мини|250п|Улица в Месимер.]]
В дописка от Месимер до вестник Новини от 1892 година местни жители пишат: {{Цитат|1=На ю. - з. от Воден на едно разстояние от половин час е разположено селото на Месимер, което се състои от 140-150 чисто български къщи, с една църква, трима свещеници и едно училище. Едвам тая година български учител дойде. Не можем да ви изкажем радостта си, г. редакторе, която усещаме от бързото напредване на децата ни по матерната книга - Българската.<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.36.</ref>}}
 
[[Христо Силянов]] пише за Месимер: {{цитат|1=...Месимеръ, едно отъ най-богатит{{Уникод|ѣ}} и просв{{Уникод|ѣ}}тени воденски села...<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_a_22.html Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр. 124.]</ref>}}
 
Селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Месимер (Messimer) има 296 българи екзархисти и 960 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]]. В селото работи българско училище с 1 учител и 37 ученика и гръцко с 4 учители и 100 ученика.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Месимер“.