Александър Обретенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
уикифициране, без повторения, {{обработка|неутрализация на места}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
}}
'''Александър Обретенов''' е български изкуствовед и общественик. Професор по теория и история на архитектурата в софийската Политехника (1952-1958). Главен редактор на сп. ''„Архитектура“'' (1954-1956) и на сп. ''„Изкуство“'' (1956 и 1968-1980). Основател и първи главен редактор на в. ''„Народна култура“'' - 1957 г. (днес в. ''[[Култура (вестник)|„Култура“]]''). Директор е на Института по изкуствознание при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] от 1959 г. до
Завършва [[архитектура]] във [[Виена]] през 1930 г. Автор на мемориалните плочи "Паметник на знайния воин" в двора на Шести пехотен полк в София, днес територия на [[НДК]]. Като председател на Камарата на народната култура през 1945-1947 г. съдейства за спасяване на художествено-творческата интелигенция в България от масово и сляпо репресиране от страна на новоустановената власт, за приобщаването ѝ към променената политическа и обществена реалност и за коренни промени в нейния бит и социален статут. Като дългогодишен член на ръководствата на съюзите на архитектите и художниците и директор на Института по изкуствознание, Александър Обретенов спомага за изявата и утвърждаването на млади поколения творци и на много имена, станали емблематични за българската култура и наука.{{факт}}
| |||