Косовско-моравски говор: Разлика между версии

По [[идеология|идеологически]] причини през тоталитарния период в България, косовско-моравския говор се включва в категорията ''преходни говори''<ref>{{cite book |last= Стойков |first= Стойко |authorlink= Стойко Стойков |title= Българска диалектология |year= 1949, 1962 и 1968 | }}</ref>, независимо от обстоятелството, че наречието не би имало как да не притежава някои особености присъщи на сръбския език. Понастоящем косовско-моравския говор се е запазил относително обособен на територията на Република Сърбия, въпреки значителното влияние на [[официален език|официалния]] сръбски език в [[държава]]та. През [[1993]] година, в писмо до известния [[учен]]-славист от [[Бернски университет|Бернския университет]] [[Роберт Ходел]], сръбският писател [[Драгослав Михайлович]] обрисува съвременното състояние с отношение на официалните власти в [[Сърбия]] към косовско-моравското наречие: {{цитат|1=„Венецът на Петрия“ е писан на диалект, който се говори в Централна Сърбия, наречен косовско-ресавски. Това е народен говор, който не представлява стандартния книжовен език, което означава, че от гледна точка на науката за езика е дисквалифициран като „неспособен“ за общуване и художествено изразяване (аз, разбира се, не мисля така). Също така се подразбира, че не е „измислен“ в писателската „лаборатория“, а съществува като сравнително оформен в езиковата практика. На него говореха всички мои близки в детството и първата ми младост, чак докато не напуснах родния си край, затова донякъде наистина може да се определи като език на моята баба, макар разбира се, в никакъв случай да не е само неин.<ref>[http://www.balkani.eu/index.php?b=issue&bb=08102004140057&bbb=08102004140057_08102004152306 Михайлович, Драгослав. В затворите минах през голяма езикова школа.]</ref>}}