Симеон Зографов: Разлика между версии

Симеон Зографов е роден на 27 октомври 1876 година<ref>{{cite book |title= Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949: Енциклопедичен справочник |last= Цонев |first=Младен|year= 2001 |publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location= София |pages= 81|url= http://books.google.bg/books?ei=bf18Uqa_EYLtswaI3oGQBA&hl=bg&id=UqIhAQAAIAAJ&dq=%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2+%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2+1911&focus=searchwithinvolume&q=%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%81}}</ref> (или на 20 октомври 1874<ref>Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 447.</ref>) в град [[Велес]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], в семейство на потомствени зографи, архитекти и строители от рода [[Рензови]]. Син е на [[Дамян Андреев]] и внук на [[Андрей Дамянов]]. Получава завидно за времето си образование, като първо учи във Велес и [[Скопие]], а после в 1893 година завършва с осмия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 92">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=92 }}</ref> Учи и завършва математически науки във [[Висше училище|Висшето училище]] в София през 1895 година<ref>[http://meteff.blog.bg/viewpost.php?id=192305 Списък на завършили висше образование в Университета в 1895 г.]</ref> и продължава образованието си в Брюкселското политехническо училище (част от [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]]), което завършва през 1901 година<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914) | publisher = Арт Медиа Комюникейшънс | location = София | pages = 97 | isbn = 9549163415}}</ref> с тясна специалност строителство на пътища и мостове. След завръщането си в [[България]] учи една година в школата за запасни офицери в [[Княжево]], след което постъпва на работа в Министерството на строежите. Последователно работи в [[Враца]], [[Шумен]] и [[Варна]] като участъков инженер. През това време сътрудничи и на списание „[[Илюстрация Светлина]]“.

От 1909 година се установява в [[Добрич]], където качествата му веднага са забелязани:

Симеон Зографов участва в [[Балканска война|Балканската война]] и в последвалата я [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] като офицер от пионерните войски.

 

След попадането на [[Южна Добруджа]] в [[Румъния]] е откаран през 1916 година, заедно с хиляди други добруджанци, в молдовски лагер. Спасява се оттам и се завръща в Добрич. След края на [[Първата световна война|Първа световна война]] се включва дейно в политическата и културната дейност като се стреми да брани интересите на българските граждани. Привърженик е на [[Народна партия (Румъния)|Народната партия]] на генерал [[Александру Авереску]], като по времето на нейното управление два пъти се издига до помощник кмет и кмет на града. През целият си живот работи за благоустрояването на град и предимно строи обществени сгради - училище, мостове и домове в модерния за това време стил „Мансард“.

През 1928 година като кмет изготвя шест годишен план за техническо устройство на града, с който да го превърне в модерен европейски град. Определят го като:

Избран е за председател на Българското културно общество в Добрич, чиято цел е съхраняване на българската просвета чрез частни училища и културни прояви. По същото време взима участие и в работата на Лигата на българските общества в Румъния. След приемането на „Закона за националния труд“, насочен против етническите малцинства, Симеон Зографов прави опити да запази постигнатото. Но през 1936 година съдът разтуря българското културно дружество, което напълно разстройства дейността на българите в Румъния.