Георги Капчев: Разлика между версии

Започва да се занимава с публицистика. В януари 1889 година в търновското литературно-научно списание на [[Цани Гинчев]] „[[Труд (списание)|Труд]]“ Капчев публикува статия посветена на българския правопис, като отстоява идеята, че в правописа трябва да залегнат особеностите на всички български говори, включително и на македонските:

 

 

Капчев пише и във вестника на [[Коста Шахов]] „[[Македония (1888 - 1893)|Македония]]“. В 1890 година в брой №26 от 12 април в дописка от името на „българската македонска учаща се младеж“ в Москва Капчев протестира срещу сръбските претенции към Македония. В следващия брой от 19 април излиза голяма негова статия „По повод сръбските претенции на Македония“, в която показва, че основният етнос в Македония са българите и че областта е неразривно свързана с България. В статията Капчев използва значителни отклонения от налагащия се правопис, като например отпадането на краесловния ер, отпадането на ю и замяната му с i + у и други. Подобен правопис използват по-късно авторите на списание [[Лоза (1892 - 1894)|„Лоза“]] на [[Млада македонска книжовна дружина|Младата македонска книжовна дружина]].

През юли 1898 година е делегат от балчишкото македонско дружество на [[Пети македонски конгрес|Петия македонски конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.</ref> След конгреса заминава за [[Австро-Унгария]] и се установява в [[Загреб]]. В Хърватия с помощта на връзки, които има още от Русе, Капчев развива бурна дейност по македонските дела. Публикува няколко статии и издава брошурата „Македония или глас на роба“, която излиза в две издания на хърватски и трето на български. Първата статия в брошурата започва с обръщение „в името на измъчения и в агония живущия политически български народ в Македония“. Капчев прави преглед на действащите според него в Македония четири политически и три религиозни пропаганди - българска, сръбска, гръцка и румънска и униатска, протестантска и православна - които пречат на правилното решаване на Македонския въпрос. Според Капчев от 2 и половина милиона жители на Македония най-голямата част - 1 300 000 са българи:

 

 

В брошурата си Капчев развива идеи за автономия на Македония и Одринска Тракия, а в по-далечно бъдеще и за Балканска южнославянска федерация по подобие на САЩ.

Вестникът на ВМОК „[[Реформи (1899 – 1905)|Реформи]]“ отразява опита на Капчев да създаде свой Централен Македонски комитет по следния начин:

 

 

Капчев се връща в България и през май 1899 година е делегат на [[Шести македонски конгрес|Шестия македонски конгрес]], макар Върховният комитет и [[Андрей Ляпчев]] да се опитват да го бламират. Постепенно вижданията на Капчев еволюират и той започва да приема доминиращата във ВМК тенденция за налагане на въоръжената борба. Капчев чете публични лекции и изпълнява поръчения на ВМОК.

Участва в [[Балканска война|Балканската война]] и след превземането на Одрин прави край него аматьорски археологически разкопки, като подарява находките на Археологическия музей в София. В 1912 година се среща с [[Кръсте Мисирков]] в Одеса, а в 1913 с [[Димитър Чуповски]] в Петербург, но не приема развивания от тях [[македонизъм]]. През лятото на 1914 година издава в София вестник „Балканско знаме“, който е на крайни проруски славянофилски позиции. Схващанията на Капчев по македонския въпрос обаче си остават непроменени - той смята, че хървати, сърби и словенци трябва да образуват славянска държава в Западните Балкани, а Македония да се присъедини към България в Източните, под егидата на Русия:

 

 

След намесата на България в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] на страната на Централните сили Капчев емигрира в Русия и се записва доброволец в руската армия, където служи и синът му Иван Капчев. В 1917 година издава в Петроград книгата „Турецкое „наследство“ и Мировая война“. След войната Капчев се връща в България и работи в Министерството на правосъдието. С подкрепата на правителството на Александър Стамболийски в 1923 година издава в Берлин книгата „Народният погром пред Държавния съд“, която след две години е преведена на френски. В нея Капчев продължава да отстоява възгледа, че основният етнически елемент в Македония е българският, и че решението на македонския въпрос е автономията.