Уикипедия

Антон Димитров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8810023 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 33:
На въпрос на учител по гръцки език как събира шест пъти повече ученици за българската паралелка Андон Димитров отговаря:
[[File:Bitola school teachers bulgarians.jpg|мини|250п|Учители в Битолската българска гимназия в учебната 1902/1903 година. Отпред: [[Климент Бояджиев (учител)|Климент Бояджиев]], [[Емануил Лепчев]], [[Наум Темчев]], [[Константин Вълканов|Константин Стоянов]], [[Лазар Цунев]] и [[Стефан Зографов]]. Отзад: [[Александър Димитраков]], [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]], [[Кръсте Мисирков]], [[Панче Хаджиздравев]], Андон Димитров]]
{{Цитат|1=Защото от гръцкия се интересуват само ония турчета, които са от места, гдето има гръцко население, а от български — които са между българска среда. Ето мерилото на българизма и гърцизма в Македония... По-голямата част от моите ученици бяха помачета (българи мохамедани). За тях българският език като майчин беше много лесен. Те още първата година привикнаха свободно да четат. Между тях имаше и солунски дьонмета*, и албанчета, които хранеха особени симпатии към българите... Един ден две помачета дойдоха у мен вкъщи и... ми показаха два екземпляра на „Под игото“. На запитването ми как са ги доставили отговориха ми, че им ги дал да ги прочетат и пак да ги върнат един приятел от новата българска революционна организация, която имала последователи и между помаците в Мъгленско... Те и двамата станаха каймаками в Македония. Организацията най-добре вирееше в техните околии въпреки големите доноси от гърците. Те и днес още заемат видни административни постове в републиканска Турция. Не забравят своята татковина Македония и продължават да хранят особени симпатии към Вътрешната македонска революционна организация.<ref>„ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.142-143</ref>.}}
 
На 23 октомври 1893 година заедно с доктор [[Христо Татарчев]], [[Даме Груев]], [[Иван Хаджиниколов]], [[Петър Попарсов]] и [[Христо Батанджиев]] основава [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Димитров е член на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на организацията]] от самото и&#768; създаване, а през 1896 година е преизбран на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес]].
Ред 41:
След 1897 година Димитров учителства в [[Битоля]]. От 1899 година пак следва право, този път в [[Лиежки университет|Лиежкия университет]], като завършва успешно през 1901 година.<ref name="Танчев 51">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 51 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> През ноември 1901 година се връща в Битоля като адвокат, като същевременно е член на ръководството на ВМОРО. През ноември 1903 година е директор на българските училища в [[Прилеп (град)|Прилеп]], а през 1904 година е избран за член-съдия на Битолския апелативен съд. Като такъв защитава местното българско население и колегите му гърци и турци казват за него:
 
{{Цитат|1=справедлив съдия, но фанатик българин.}}
 
[[File:Anton Dimitrov Almanah Makedonia.JPG|мини|250п|Андон Димитров]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Антон_Димитров“.