Георги Христов (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8810021 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 41:
[[Георги Константинов Бистрицки]] пише за него в 1919 г.:
{{цитат|
След Първата световна война, когато Ксанти е даден на Гърция, Христов заедно с гимназията се мести в село [[Райково]], където учителства две години. От 1921 до края на 1924 година е учител в прогимназията в [[Асеновград|Станимака]]. Работи за решаване на проблемите на македонските бежанци и е председател на Дружеството на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] до 1924 година. Мести се в [[Симеоновград|Търново Сеймен]], където от 1925 до началото на 1927 година работи като чиновник в коносрциума за тютюн. На 17 юни 1927 година става учител в село [[Малко Градище]], а от 7 октомври е директор на прогимназията. По-късно се установява в [[Хасково]].
Ред 47:
След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], [[Спиро Василев]] и Петър Марков от Загоричани, [[Пандо Киселинчев]] от Косинец и Георги Христов. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – [[Баница (дем Лерин)|Баница]] – [[Екши Су]] – [[Зелениче]] – Загоричани – [[Хрупища]] – Косинец – [[Лабаница]] – [[Смърдеш]] – [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] – [[Руля]] – [[Желево]] – [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като
{{цитат|
Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref>
|