Отваря главното меню

Промени

м
Премахната редакция 8810020 на Kerberizer (б.)
На първо време гръцката пропаганда се осланя на помощта на гръцката образователна система в Османската империя, която от 1871 година насетне се разраства с държавна подкрепа от страна на Гърция, но е ръководена от Цариградската патриаршия. Стефанос Пападопулос в книгата си „Образованието в Македония“ пише:
 
{{Цитат|1=Училището, както винаги в нашата история, става работилница, където се укрепва националното съзнание, и разсадник, където вярата и националните идеали се култивират дълбоко... Без тази инфраструктура е чудно, доколко би била ефективна изцяло подкрепата от страна на гръцката държава и в частност изпращането на въоръжени отряди в Македония от свободна Гърция.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове, Сиела, София, 2008, стр.130, 147.</ref>}}
 
Още през 1900 година за [[Костурска епархия|костурски]] митрополит е назначен [[Германос Каравангелис]] лично от гръцкия посланик [[Николаос Маврокордатос (дипломат)|Николаос Маврокордатос]]. Каравангелис, с помощта на [[Гръцко консулство в Битоля|битолския консул]] [[Стаматиос Пезас]], изпраща писма до гръцките власти, с което ги информира, че започва борба със засилващата се в областта българска организация. Подкупва за гръцката кауза войводата [[Коте Христов]], като му дава заплата от 10 лири и изпраща децата му в атинска гимназия. През 1901 година привлича и други войводи за каузата си, сред които са [[Геле Търсиянски]], [[Георги Сидер]] и [[Вангел Георгиев]]<ref name="Gounaris" />. Последният организира първата гъркоманска чета чета заедно с андарта [[Георгиос Перакис]] и извършва първи наказателни акции срещу местни българи. Постепенно постига успехи в южните гръцки села в района на Богатско, в небългарските села на север като [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]], [[Писодер]], [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и в някои български гъркомански села като [[Желево]].
В [[Преспа (област)|Преспа]] желевската андартска чета залавя българи между селата [[Буковик (дем Преспа)|Буковик]] и [[Бесвина]], между които и свещенника на селото поп Кръсте. Четата на [[Атанас Кършаков|Насо Кършаков]] осуетява плановете на андартите и ги прогонва. След напускането на привлечения от стрелбата аскер, гръцката чета повторно напада село Бесвина, като палят няколко къщи и горят църковните книжа и пособия. Костурските чети прогонват 70 андарти от село [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]], а на 18 декември разбиват друга чета в Буковик. Пандо Кляшев пише:
 
{{цитат|1=Веднага след тези сражения подигнаха се силни потери и взеха да стават чести обиски: на всеки 3 – 4 дена в 30 – 40 села изведнаж. Вследствие на това нашите движения са, за сега, много затруднени и не можем да преследваме гръцките чети.}}
 
Андартски чети навлизат и в битолското поле и в полите на [[Пелистер]], като главната им база е в село [[Буково (Община Битоля)|Буково]] и [[Буковски манастир|Буковския манастир]]. Атакувани са влашките села [[Магарево]] и [[Търново (Община Битоля)|Търново]] и екзарйихските къщи в Буково и [[Брусник (Община Битоля)|Брусник]]. В село [[Путурус]] на 23 октомври гърците опожаряват 14 от 17 къщи и избиват пет души и изгарят 2 деца. В [[Църничани (Община Могила)|Църничани]] изгарят 10 къщи и убиват трима дървари над село [[Драгош (Община Битоля)|Драгош]].
След [[Младотурска революция]] гръцките революционери оставят оръжие и минават в легалност. Според гръцки данни 26 гръцки чети с 217 души, 55 български чети със 707 души и 340 албански революционери свалят оръжие и се легализират. Влизането на гръцки чети в градовете през юли и гостуването на делегация от Гърция са повод за демонстрация на гръцко-турското приятелство.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.87.</ref> Въоръжената пропаганда отстъпва водещата си позиция пред политическите и културно-просветните организации, участващи активно във вътрешните работи на Османската империя<ref name="Gounaris" />.
 
Отделни инциденти между бивши дейци на гръцката пропаганда и ВМОРО не липсват. На 21 септември 1908 година гръкоманска банда от село [[Карликьой]], Серско напада свои съселяни екзархисти в лозята по време на нощния им сън. Убити са петима, от които три жени, а други двама са ранени. Погромът е организиран от местния гръкомански свещеник Георги Харищев. По този повод българският търговски агент в Сяр отбелязва: {{цитат|1=След грозните убийства...може да се каже, че това дело вече е привършено и че последните екзархийски къщи в селото остават само с вдовици и сираци.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.88.</ref>}}
 
[[Панайотис Данглис]], [[Йон Драгумис]] и [[Атанасиос Сулиотис]] продължават да работят за възстановяването на гръцките чети, подкрепени от над 75 ветерани от предните години. Към края на 1908 година се активизира подготовката и прехвърлянето на гръцки чети в Македония. Ръководството на акцията се поема от атинския андартски комитет, наречен „Всегръцка организация“, начело с полковник [[Панайотис Данглис]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.88.</ref> Новото гръцко правителство на [[Димитриос Ралис]] се съсредоточава по разрешаването на Критския въпрос и нарежда разпускането на всички гръцки комитети в Македония. Въпреки [[преврат в Гуди|преврата в Гуди]] и свалянето на неговото правителство до ноември 1909 година организацията е напълно разтурена, а гръцките офицери отзовани. През 1911 – 1912 година, когато ВМОРО възобновява четническото движение в Македония и избухват поредица албански въстания в областта, Гърция повторно възобновява гръцката пропаганда. В края на август 1912 година в Македония влизат въоръжените чети на [[Михаил Анагностакос]], [[Панайотис Пападзанетеас]], [[Александрос Занас]] и много други. Действията са съсредоточени на Халкидики и около Солун<ref name="Gounaris" />. С формирането на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] и началото на [[Балканска война|Балканската война]] чети и дейци на гръцката пропаганда подпомагат настъплението на българската армия и обратно, български чети подпомагат настъплението на гръцката армия. След края на Балканската война сраженията между двете фракции се подновяват.
Самият Йон Драгумис търси реванш за противопоставянето на българи и гърци още от средновековието. Призовава андартите да следват примера на [[Василий II Българоубиец]] и да гонят и убиват всички българи. Поради невъзможност на новосъздадените гръцки комитети да водят борба срещу българските революционери, неин естествен съюзник е османската власт. Проводник на тези идеи е митрополит Герман Каравангелис, който смята, че съюзът с турците ще е само временен, докато окончателно се смажат българите. Павлос Мелас смята за основна цел предотвратяването на избухване на ново българско въстание в Македония, което безспорно би доказало българския характер на областта. Кореспондира с турските каймаками и ги уверява, че борбата на андартите е насочена единствено към българите. Същевременно андартските чети няма да дават сражения на турските аскери и винаги ще се оттеглят или предават.
 
Главният османски инспектор Хилми паша пише: {{цитат|1=... деянията на гръцките чети, ако и да са противозаконни и да подлежат и на наказания, но понеже тия чети се сражават само с български чети, а когато се срещнат с редовната войска се предават без да употребяват оръжие – тяхното съдене бе предоставено на обикновени съдии<ref>Документи на Балканската история, София, 1942 г., т.4, доклад 447 и 25, цитирано по: Благой Петров, „Наранената земя“, Алкор, Бургас, 1995.</ref>.}}
 
Същият в интервю за Димитър Думбалаков през 1914 година казва: {{цитат|1=В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=383:2012-03-02-15-51-19&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 В. „Камбана“, г. III, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.]</ref>.}}
 
Според донесение от полковник [[Леон Ламуш]]: {{цитат|1=имаше случаи, при които в сражение с български чети в Енидже-Вардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници<ref>Българска история, София, 1930 г., цитирано по: Благой Петров, „Наранената земя“, Алкор, Бургас, 1995.</ref>.}}
 
Долълнителен съюзник на гръцката въоръжена пропаганда в Македония е и сръбската. Неосъщественото обединение на гърци и сърби в областта Мариово осуетяват плановете за общи действия. До голяма степен българската организация действа съвместно с румънската или албанската пропаганда, за да противостои на другите пропаганди.
105 993

редакции