Гръцка въоръжена пропаганда в Македония: Разлика между версии

На първо време гръцката пропаганда се осланя на помощта на гръцката образователна система в Османската империя, която от 1871 година насетне се разраства с държавна подкрепа от страна на Гърция, но е ръководена от Цариградската патриаршия. Стефанос Пападопулос в книгата си „Образованието в Македония“ пише:

 

 

Още през 1900 година за [[Костурска епархия|костурски]] митрополит е назначен [[Германос Каравангелис]] лично от гръцкия посланик [[Николаос Маврокордатос (дипломат)|Николаос Маврокордатос]]. Каравангелис, с помощта на [[Гръцко консулство в Битоля|битолския консул]] [[Стаматиос Пезас]], изпраща писма до гръцките власти, с което ги информира, че започва борба със засилващата се в областта българска организация. Подкупва за гръцката кауза войводата [[Коте Христов]], като му дава заплата от 10 лири и изпраща децата му в атинска гимназия. През 1901 година привлича и други войводи за каузата си, сред които са [[Геле Търсиянски]], [[Георги Сидер]] и [[Вангел Георгиев]]<ref name="Gounaris" />. Последният организира първата гъркоманска чета чета заедно с андарта [[Георгиос Перакис]] и извършва първи наказателни акции срещу местни българи. Постепенно постига успехи в южните гръцки села в района на Богатско, в небългарските села на север като [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]], [[Писодер]], [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и в някои български гъркомански села като [[Желево]].

В [[Преспа (област)|Преспа]] желевската андартска чета залавя българи между селата [[Буковик (дем Преспа)|Буковик]] и [[Бесвина]], между които и свещенника на селото поп Кръсте. Четата на [[Атанас Кършаков|Насо Кършаков]] осуетява плановете на андартите и ги прогонва. След напускането на привлечения от стрелбата аскер, гръцката чета повторно напада село Бесвина, като палят няколко къщи и горят църковните книжа и пособия. Костурските чети прогонват 70 андарти от село [[Оровник (дем Преспа)|Оровник]], а на 18 декември разбиват друга чета в Буковик. Пандо Кляшев пише:

 

 

Андартски чети навлизат и в битолското поле и в полите на [[Пелистер]], като главната им база е в село [[Буково (Община Битоля)|Буково]] и [[Буковски манастир|Буковския манастир]]. Атакувани са влашките села [[Магарево]] и [[Търново (Община Битоля)|Търново]] и екзарйихските къщи в Буково и [[Брусник (Община Битоля)|Брусник]]. В село [[Путурус]] на 23 октомври гърците опожаряват 14 от 17 къщи и избиват пет души и изгарят 2 деца. В [[Църничани (Община Могила)|Църничани]] изгарят 10 къщи и убиват трима дървари над село [[Драгош (Община Битоля)|Драгош]].

След [[Младотурска революция]] гръцките революционери оставят оръжие и минават в легалност. Според гръцки данни 26 гръцки чети с 217 души, 55 български чети със 707 души и 340 албански революционери свалят оръжие и се легализират. Влизането на гръцки чети в градовете през юли и гостуването на делегация от Гърция са повод за демонстрация на гръцко-турското приятелство.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.87.</ref> Въоръжената пропаганда отстъпва водещата си позиция пред политическите и културно-просветните организации, участващи активно във вътрешните работи на Османската империя<ref name="Gounaris" />.

 

 

[[Панайотис Данглис]], [[Йон Драгумис]] и [[Атанасиос Сулиотис]] продължават да работят за възстановяването на гръцките чети, подкрепени от над 75 ветерани от предните години. Към края на 1908 година се активизира подготовката и прехвърлянето на гръцки чети в Македония. Ръководството на акцията се поема от атинския андартски комитет, наречен „Всегръцка организация“, начело с полковник [[Панайотис Данглис]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.88.</ref> Новото гръцко правителство на [[Димитриос Ралис]] се съсредоточава по разрешаването на Критския въпрос и нарежда разпускането на всички гръцки комитети в Македония. Въпреки [[преврат в Гуди|преврата в Гуди]] и свалянето на неговото правителство до ноември 1909 година организацията е напълно разтурена, а гръцките офицери отзовани. През 1911 – 1912 година, когато ВМОРО възобновява четническото движение в Македония и избухват поредица албански въстания в областта, Гърция повторно възобновява гръцката пропаганда. В края на август 1912 година в Македония влизат въоръжените чети на [[Михаил Анагностакос]], [[Панайотис Пападзанетеас]], [[Александрос Занас]] и много други. Действията са съсредоточени на Халкидики и около Солун<ref name="Gounaris" />. С формирането на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] и началото на [[Балканска война|Балканската война]] чети и дейци на гръцката пропаганда подпомагат настъплението на българската армия и обратно, български чети подпомагат настъплението на гръцката армия. След края на Балканската война сраженията между двете фракции се подновяват.

Самият Йон Драгумис търси реванш за противопоставянето на българи и гърци още от средновековието. Призовава андартите да следват примера на [[Василий II Българоубиец]] и да гонят и убиват всички българи. Поради невъзможност на новосъздадените гръцки комитети да водят борба срещу българските революционери, неин естествен съюзник е османската власт. Проводник на тези идеи е митрополит Герман Каравангелис, който смята, че съюзът с турците ще е само временен, докато окончателно се смажат българите. Павлос Мелас смята за основна цел предотвратяването на избухване на ново българско въстание в Македония, което безспорно би доказало българския характер на областта. Кореспондира с турските каймаками и ги уверява, че борбата на андартите е насочена единствено към българите. Същевременно андартските чети няма да дават сражения на турските аскери и винаги ще се оттеглят или предават.

 

 

 

 

Долълнителен съюзник на гръцката въоръжена пропаганда в Македония е и сръбската. Неосъщественото обединение на гърци и сърби в областта Мариово осуетяват плановете за общи действия. До голяма степен българската организация действа съвместно с румънската или албанската пропаганда, за да противостои на другите пропаганди.