Разлика между версии на „Никола Юруков“

м
Премахната редакция 8809953 на Kerberizer (б.)
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
м (Премахната редакция 8809953 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
Юруков участва активно в национално-освободителното движение на македонските българи. На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „[[Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София]]“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:
 
{{цитат|1=Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.<ref name="Мемоар">{{cite book |title= Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България |year= 23 април 1913 г|publisher= Царска придворна печатница |location=София |pages=8 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9C%D0%95%D0%BC%D0%BE%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE.pdf |accessdate=2015-04-22}}</ref>}}
 
След [[България в Първата световна война|Първата световна война]] Юруков е избран за председател на Костурското благотворително братство в София. Той е сред организаторите на създаването на Временната комисия на македонската емиграция, прераснала в [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] и противопоставяща се на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 107.</ref>.
110 938

редакции