Герасим Струмишки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809867 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 27:
Герасим Струмишки е трън в очите на местните османски власти и водачите на гръцката партия в града. Струмишкият [[каймакамин]] го подозира в революционна дейност, а [[Високата порта]] настоява за отзоваването му. На 16 март 1904 година [[гъркомани]]нът Васил Христоманов, оръдие на местния гръцки владика и човек на турската тайна полиция, извършва в Струмица неуспешен опит за покушение срещу митрополита.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/45.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“. том II, София, 1943, с. 523.]</ref>
Герасим Струмишки е сред основателите на революционен комитет на [[ВМОРО]] в Струмица на 25 юли 1895 година. Конспиративното събрание се провежда в приемната му стая, където той дава клетва пред д-р [[Христо Татарчев]].<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108.</ref> Още с въздигането си в архиерейски сан, той влиза в остър конфликт с ръководството на [[Струмишки революционен окръг]] на ВМОРО и по-късно с неговия ръководител – войводата [[Христо Чернопеев]]. Конфликтът се изостря особено през 1905 година, след осъждането му условно на смърт от [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1905)|Струмишкия районен конгрес]]. В думите, казани от владиката по повод отправения му упрек от местния каймакамин, се съдържа цялата безизходнст на положението му: {{цитат|
Той е автор и на някои научни трудове с историко-географска и църковна тематика.
|