Божица: Разлика между версии

От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]]. То е център на община, която е част последователно от [[Извор (община Босилеград)|Изворска]] (до [[1889]] г.), [[Босилеград]]ска (до [[1901]] г.) и [[Кюстендил]]ска околия<ref>пак там, с. 13 – 14.</ref>. През 1881 годи община Божица има 2342 жители, от които 1204 мъже и 1138 жени.<ref>[http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000003&page=12 Предварителни резултати от преброяваньето населението на 1 януарий 1881 година. Издава Статистическото бюро, София 1881, с. 12.] </ref>

 

По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] от 1885 година районът на селото е театър на военните действия. На 1 ноември 1885 г. на границата край Божица български патрул е нападнат от сръбски части. В завързалата се престрелка и двете страни дават жертви, а инцидентът се използва от сръбска страна като претекст за започване на войната.<ref>История на Сърбско-българската война, София 1925, с. 75</ref><ref>{{cite book | last = Христов | first = Христо | last2 = Дойнов | first2 = Дойно | title = Сръбско-българската война 1885. Сборник документи | year = 1985 | publisher = [[Военно издателство]] | location = София | page = 128}}</ref> На 2 и 3 ноември българските войски водят отбранителни сражения край селото, а на 16 ноември – настъпателни.<ref>Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 612. На 3 ноември 1885 г. български части, обстрелват настъпващите сръбски войски от къщи в Божица, както и от околни височини. Селото е превзето от сърбите след обходна маневра – История на Сръбско-българската война 1885 г., София 1925, с. 280.</ref>

 

На Божица е посветено част от творчеството на писателя Костадин Златков, роден в Дедичина махала, но живеещ в България. Една от главите на книгата му „Черква за безбожници“ (София 2001) е озаглавена „Тъга за Божица“. Описвайки посещението си в родното си село половин век след напускането му, той пише:

 

 

== Личности ==