|
След [[обсада]]та завършила с [[Превземане на Белград (1521)|превземането]] на [[Белград]] през [[1521]] от [[османци]]те, старото българско население от [[Историко-географска област|областта]] /от [[1522]]/ е изселено от [[Сюлейман Великолепни]] по [[Виа Милитарис]] в [[Източна Тракия]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [http://www.bkks.org/files/Zanetov_Bulgari_na_Morava.pdf Българи на Морава] |year= 1914 }}</ref> Спомен от това преселване е [[село]] [[Белград (село)|Белград]] в покрайнините на [[Цариград]] <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>, където преди е нямало българско население.
Обичайно Морава се сочи от [[пътешественик|пътешествениците]] по време на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] за [[етнос|етническа]] [[граница]] между [[българи]] и [[сърби]] <ref>{{cite book |last= Грозданова |first= Елена |authorlink= Елена Грозданова |title= История на българите, том II, дял първи – предели, население, бит и стопанство |publisher= Труд }}</ref>. Примерно [[Джон Бърбъри]] през [[1664]] – [[1666]] в [[пътепис]]а си разказва {{цитат|1=От Ягодина по хубав и здрав мост преминахме река Морава, която разделя Сърбия от България}} Почти всички исторически сведения на пътешественици по [[Виа Милитарис]] в [[период]]а [[16 век|16]] – [[18 век]] свидетелстват за това:
[[Файл:S. Srbija.pdf|мини|450п|Произход на населението в [[Кралство Сърбия]] (и по Велика Морава)<br />
{{legend||1. розово и светло червено – [[Динарски планини|динарски]] тип и старо население}}
=== Левият бряг на Велика Морава ===
В [[историография]]та се е наложило становището, че Морава е етническа граница между българи и сърби <ref>{{cite book |last= Грозданова |first= Елена |authorlink= Елена Грозданова |title= История на българите, том II, дял първи – предели, население, бит и стопанство |publisher= Труд }}</ref>. В късното средновековие почти всички пътешественици преминаващи през българското землище по Виа Милитарис сочат Морава за западен предел на българската народност. С няколко изключения, тези пътешественици не са [[етнография|етнографи]], а и целта на пътуванията им не е извършването на етнографски изследвания <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>. Обикновено те отразяват в своите записки непосредствените си впечатления от видяното и чутото, без да го подлагат на критичен анализ. Пример в това отношение е Мелхиор Безолт, който пише: {{цитат|1=при Ягодина минахме водите на Морава, която на това място разделя Сърбия от България}} <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
=== Граница между Сърбия и България ===
[[Мелхиор Безолт]] през 1584 година, отбелязва река Велика Морава като деляща две земи – [[Сърбия]] и [[България]]. В уточнението си към изложеното, той пише и следното: {{цитат|1=както това се приема изобщо}} <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref> Внимателните и детайлни етнографски проучвания от по-късни периоди, забелязват българското население и по левия (западен) бряг на реката. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Българското население в средните векове |year= 1902 |publisher= Спиро Гулабчевъ }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Българи на Морава |year= 1914 }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западните предели на българската народност |year= 1916 |publisher= Г. М. Чамоневъ}}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref><ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Населението по долината на Велика Морава |year= 1918 |publisher= Държавна печатница }}</ref>
=== Българи оттам Морава ===
Задълбоченото вникване в етническата картина по долината на Велика Морава на база и други данни, включително специализирани изследвания като тези на Гаврил Занетов, разкриват друго – българската народност се разпростира на около 20 – 40 км западно от реката, покривайки плодорните равнини земи по долината ѝ <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>. Това обстоятелство се установява по говора, някои исторически сведения и документи. Пътешественика Браун ''([[английски език|англ]]. Brown)'' на [[устие]]то на [[Лепеница (река в Сърбия)|Лепеница]] в тогавашното [[село]] [[Баточина]], сега община [[Лапово]], през [[1669]] година констатира промяна в женската [[народна носия]]: {{цитат|1=Тук жените носят един вид високи шапки „конги“, и на нея, както и на челото – всякакви пари. Една българка тук ми благодари за една голяма монета, която присъедини към накита на главата си}} [[Автор]]ът прилага и изображението на жената и отдолу забелязва: ''жена от България''. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
Изложението на Върховния комитет за състоянието на [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] ([[1930]] – [[1931]]), предназначено за [[Общество на народите|Обществото на народите]], сочи: {{цитат|1=Тия зони (Западните покрайнини), както това се знае от учените географи и историци, не са днес крайните западни български земи, населени с чисто (изключително) българско население. И днес продължават да са такива Моравско и Тимошко, а някогаш във време зараждането на сръбската държава (близо 300 години преди това е създадена Българската държава на Балканския полуостров) – земите с българско население се простираха на запад от днешната сръбска столица, Белград. Самото име на тоя град говори за българския му произход и характер. Едвам в края на средните векове се простира сръбското влияние на изток от Морава, като все пак учените и пътешествениците от времето на 17 и 18 векове продължават да констатират смесицата от българи и сърби в земите по левия (западен) бряг на Морава}} <ref>{{cite book |last= [[Главно управление на архивите]] |title= Българите от западните покрайнини |year= 2005, документ № 220 |publisher= Университетско издадетелство „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-9800-45-8}}</ref>
=== Говор ===
По време на научната си обиколка в [[Моравска област|Моравската област]], [[Анастас Иширков]] отбелязва следното: {{цитат|1=Доводи исторически и географски за владение над Българоморавско могат да представят приблизително еднакви и Сърбия, и България, но нашата сила в доводи може да ни даде най-вече диалектологията}} <ref>{{cite book |last= Петров |first= Петър |authorlink= Петър Петров (историк) |title= Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916) |year= 1993 |publisher= ВИК „Св. Георги Победоносец“ и УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0}}</ref> Населението по долината на Велика Морава комуникира на [[косовско-моравски говор]], наричан още и [[косово]]-[[Ресава|ресавски]] [[диалект]]. Това обстоятелство е установено от трима български [[учен]]и [[езиковед]]и ([[Беньо Цонев]], [[Стефан Младенов]], [[Стоян Романски]]) по време на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]] <ref>{{cite book |last= Петров |first= Петър |authorlink= Петър Петров (историк) |title= Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916) |year= 1993 |publisher= ВИК „Св. Георги Победоносец“ и УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 954-509-105-3 и ISBN 954-07-0255-0}}</ref>. Всички сръбски учени също сочат специфичния косово-ресавски говор на това население, причислявайки го към т.нар. старощокавски [[сръбски]] диалекти [http://ostava.012webpages.com/Slika%20dijalekata%20po%20D.%20Brozovicu.htm (Разпространение на косово-ресавския диалект според сръбската диалектология)]. Беньо Цонев и Стефан Младенов <ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= За пограничните говори в Източна Сърбия (1904)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= Сръбски или български се говори между Искър и Морава (1908)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= К вопросу о границе между болгарским и сербским языком. Руский филологический вестник. (1914)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref> в капиталния труд „История на българския език“, категорично определят косовско-моравския говор за краен западен диалект на [[Български език|българския]] език <ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 – 1917 година|year= 1917/1918 |publisher= Държавна печатница, София}}</ref><ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Произход, име и език на моравците|year= 1918 |publisher= Държавна печатница, София, 84 стр.}}</ref><ref>{{cite book |last= Институт |first= за български език |authorlink= Институт за български език |title= Единството на българския език в миналото и днес |year= 1978 |publisher= БАН }}</ref><ref>{{cite book |title= История на българския език |year= 1919 – 1937 |publisher= Том I-III }}</ref>. [[Кръстьо Мисирков]] определя българо-сръбската езикова граница така: {{цитат|1=С български славяни, след заселването на Балканския полуостров със славяни, беше заселен не само десния, но и левия бряг на река Морава, т.е. целия ѝ басейн на запад до водоразделите на Морава и Колубара и на Сръбска Морава и Ибър}} <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref>
Езикови данни за този [[факт]] съдържа дори [[име]]то на днешната столица на [[Шумадия]] – [[Крагуевац]], което произлиза от [[прабългари|прабългарското]] название на [[животински вид|вид]] [[ястреб]], ползван за [[лов]] в тези слабонаселени места по времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] <ref>{{cite book |last= Спанчев |first= Емил |authorlink= Емил Спанчев |title= Корени |year= 28 април 1999 г., брой 17 |publisher= в-к „Македония“ | }}</ref>. Името на големия ''[[автомобил]]ен [[завод]] „[[Застава (холдинг)|Застава]]“'' в Крагуевац, също е показателно в тази историко-етнологическа насока.
|
