Мария-Антоанета: Разлика между версии

 

Йозеф Вебер, син на бившата дойка на Мария-Антоанета, който присъства на заминаването ѝ от Хофбург, предава последните думи на императрицата към дъщеря ѝ:

 

[[File:Wedding of Louis & Antoinette.jpg|thumb|250п|Венчавката на Мария-Антоанета и Луи XVI]]

 

Положението на Мария-Антоанета става още по-несигурно, след като на [[6 август]] [[1776]] г. на по-малкия брат на краля, [[Луи XVIII|граф Д’Артоа]], се ражда син, Луи-Антоан, който получава титлата ''Херцог Д’Ангулем'' и в продължение на седем години е наследник на френския престол. Продължителното бездетие на кралската двойка е причина за появата на няколко сатирични памфлета, в които център е кралската импотентност и обвиненията, че кралицата търси удовлетворение при други мъже и жени. Това кара Мария-Антоанета да се отдаде с още по-голяма страст на скъпите си развлечения – модното облекло, бижутата и хазарта. Страстта ѝ към хазарта стига дотам, че една от игрите на покер, в които тя участвала заедно с играчи от [[Париж]], продължила цели три дни.{{sfn|Fraser|2001|с=137–139}} Слуховете за харчовете на кралицата са основна тема за разговор из светските салони и подронват нейния престиж. Те достигат и до [[Виена]] и карат императрицата да се тревожи за доброто име на дъщеря си:

 

Скоро Мария-Антоанета започва да привлича вниманието на различни мъже, допуснати в приятелския ѝ кръг. Плъзват клюки за предполагаема любовна връзка между Мария-Антоанета и шведския благородник, граф Фернзен, които се срещат за първи път, когато тя е на осемнайдесет години. Фернзен е женкар и [[wikt:бонвиван|бонвиван]], а любовната му връзка с Мария-Антоанета се развива едва няколко години по-късно и той ѝ остава верен докрай.

 

Опитът за бягство предизвиква сериозна политическа криза във Франция и нанася силен удар върху престижа на [[монархията]] и на кралското семейство. От страниците на радикалната преса срещу краля и кралицата се сипят откровени заплахи:

 

Няколко седмици след това кралят е принуден да подпише готовата [[Конституция на Франция (1791)|конституция]], която узаконява монархията и разделението на властите във Франция, но свежда ролята на [[монарх]]а до обикновен арбитър в [[парламент]]арния живот. Въпреки това променливите политически течения до края на [[1791]] г. карат Мария-Антоанета да вижда приближаващия се край на представителната демокрация във Франция. Кралицата се надява, че Конституцията сама ще докаже своята неприложимост и че чрез една военна интервенция във Франция брат ѝ [[Леополд II (Свещена Римска империя)|Леополд II]] ще сложи край на революцията. Кралицата и съпругът ѝ работят активно, за да въвлекат Австрия и Франция във война, като насърчават амбициите на френската буржоазия за стопанска хегемония в [[Европа]].

 

Малко преди да бъде отведена до мястото за екзекуция, Мария-Антоанета пише последното си писмо, адресирано до [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]], в което изплаква болката от раздялата с нея и с децата си, оставя последните си напътствия за тях и моли за прошка. Както Мария-Антоанета сама предполага, писмото ѝ така и не достига до адресата.

''16 октомври, 4.30 сутринта''<br><br>

''Това, което пиша за последен път, е за Вас, сестро моя. Бях осъдена – не на срамна смърт, която е само за престъпниците, а да се присъединя към брат Ви. Невинна като него, аз се надявам да покажа същата твърдост в последните си моменти. Спокойна съм като всеки, на чиято съвест не тежи нищо. Чувствам дълбока скръб, че оставям бедните си деца: Вие знаете, че аз живях само за тях и за Вас, моя добра и мила сестро. На заседанията по делото ми научих, че дъщеря ми е отделена от Вас. Уви, бедното дете; не смея да му пиша, тя не би получила писмото ми. Дори не знам дали това писмо ще стигне до Вас. Приемете благословията ми и за двамата. Надявам се, че един ден, когато пораснат, ще могат да се присъединят към Вас и ще се радват на нежните Ви грижи....''