Мехмед Синап: Разлика между версии

На 20-годишна възраст той отишъл в Пашмаклъ ([[Смолян]]) и се спазарил да стане аргатин у Пирага. През деня Мехмед пасял конете и карал с тях дърва, а нощем оставял сами конете и се изгубвал в тъмнината. На съмване пак се връщал при конете, натоварвал ги с дърва, накичвал ги с цветя и пеша влизал в града. Често Пираговци намирали в пладнинарката (торбата) на аргатина си [[чеверме]], татралки, звънци и други вещи, придобивани явно по съмнителен начин. След едногодишно слугуване Мехмед се влюбил в най-малката дъщеря на Пирага и я поискал за жена, тъй като момичето се поддавало и харесвало Мехмед, защото младият човек бил строен, красив, песнопоец и разговорлив. Пираговци не се съгласили да им стане зет [[чеч]]еския нехранимайко, при което след закани и домашни разправии Пирага изгонил Мехмед и го освободил от служба, но при раздяла му подарил за спомен една пушка, един голям нож - „каракулак“, и един извехтял чохен и „сърмалъ копаран“ (клашник, долама). Когато си тръгвал, Мехмед казал на Пирага:

 

 

== Разбойничество ==

Мехмед Синап си тръгнал за [[Чеч]]еско по пътя Пашмаклъ - Байремери - Шабаница - Машергидик, по билото на гористите планини. На другия ден пристигнал на прохода и планината Машергидик (Хаджиосманското), където [[Смолян|смолено]]-[[Рупчос|рупските]] българомохамедани([[помаци]]) от селата [[Кестен (село)|Кестен]], [[Триград]] и [[Алъкьой]] стъкмявали мандри и приготвяли общ [[предой]]ски (предой е местен празник) курбан. На поляната около казаните, в които вряло месо, седели и се изтягали много помаци - чечлии, смолени и рупци, при което до казаните седнал и Синап. Когато овцете били предоени и месото увряло, кехаите (владетели на големи стада овце) и организаторите на курбана поканили гостите да се приготвят за ядене. На поляната били сложени месо, сирене, извара, и мляко, а хляб и [[качамак]] нямало. Един от организаторите рекъл:

 

 

По време на яденето Санап бил много замислен, обаче, когато се нахранил, изправил се и казал:

 

 

Хората се позачудили и попитали как може да стане това, а Мехмед отговорил:

 

 

Местните го попитали какво ще правят, а той отвърнал:

 

 

След 5-10 дни от курбана и мандрите на Машергидик планина се събрали петстотин въоръжени помаци - рупци, смолени и неколцина чечлии, като всеки от тях водел по няколко коне, мулета или магарета. Синап свъртял в кръг хората и конете, влязъл в средата на кръга, развял байрак от зелено-червен плат и гръмко извикал - ''„На сози керван, керванжибашията сам я! Комуто требва жито и брашно, да варви след мене!“''. Въоръжените помаци извикали: ''„Да живеиш, Синап! Алал ти вера!“'' и повели мулетата и конете след керванджибашията и на следващия ден привечер стигнали и се разположили на планината „Санджак“, северно от село [[Фотиново (Област Пазарджик)|Фотиново]], между [[Батак]], [[Пещера]], [[Брацигово]] и [[Девин]], от който връх се виждала голяма част от Тракийската низина.