Екатерина Комнина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8809660 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 39:
 
През 1057 г., след като оглавява бунт срещу [[Михаил VI Стратиот]], [[Исак I Комнин]] заема императорския престол, което става не и без помощта на другия брат на Екатерина – [[Аарон Български|Арон]], а самата Екатерина става императрица на Византия. В Хрониката си Йоан Скилица казва по този повод:
{{Цитат|1=А като го обвинявали, че насилствено завзел властта от Михаил, той казвал:„Срамувах се да робувам на този, който е бил заедно с мен роб, и да не получа дължимото.“ А с жена си се шегувал, като казвал, че по-рано била робиня, а сега той я е освободил. Казвал още за близките си, че те за другите са напаст, но за узурпатора подкрепа. А и императрицата Екатерина казвала, че на никаква жива твар не е ставала господарка, а е само сменила едно царство с друго.||[[Йоан Скилица]]. Хроника<ref>Цит. по: {{harvnb|Тъпкова-Заимова|2009|loc=с. 82}}</ref>.}}
 
Екатерина обаче се ползва с високата си титла само две години – до [[1059]], когато [[Исак I Комнин]], покосен от болест, за която смятал, че е смъртоносна, абдикира и става монах в манастира „Студион“. Михаил Псел описва подробно в хронографията си ролята на Екатерина в тези събития.
 
{{Цитат|1=VII, 79. И тъй, оттогава смут обзе двореца. Там беше императрицата, тази чудна жена, първа по благородство, която никому не отстъпваше в най-голямата добродетел [благочестието], а същи и императорската дъщеря...Прочее, двете жени, както и братът на императора и племенникът му бяха обкръжили леглото му. Те му казваха последни думи и проливаха прощални сълзи. Искаха да го изпратят пак в Големия дворец, за да може, като отиде там, да вземе необходимите мерки и родът му, който е споделил нещастието му, да не изгуби щастливия царски живот....
 
80. И тъй, когато императорът се съгласи на тази промяна, той не изостави благородното си държание и не излезе от спалнята си воден за ръка.....Целият му род го беше окръжил, като всички ридаеха и ако можеха, биха издъхнали с него. Императрицата започваше жалбите, а дъщеря ѝ отговаряше, като плачеше по-жалостиво от майка си.
Ред 55:
За свой наследник Исак Комнин посочва [[Константин X Дука|Константин Дука]], при чието управение Екатерина продължила да се ползва с почестите, полагащи се на една августа, за което свидетелстват две по-късни писма – послания на Михаил Псел до Екатерина.
 
{{цитат|1=...След това се осведомявам за твое Могъщество. Как е истинската императрица, която е обвита и украсена с накитите на добродетелите, която и по рождение е получила царска кръв и е надхвърлила първоначалната си слава с още по-могъща царска власт.|[[Михаил Псел]] до императрица Екатерина<ref name=Zaimova48>Цит. по: {{harvnb|Тъпкова-Заимова|2009|loc=с. 48}}</ref>}}
 
{{цитат|1=За много години на великата василиса и самодържавна владетелка на ромеите и на Константин, великия император на ромеите Дука|Послание от същия [т.е. Михаил Псел] като от самодържеца господаря Константин Дука<ref name=Zaimova48>Цит. по: {{harvnb|Тъпкова-Заимова|2009|loc=с. 48}}</ref>}}
Екатерина последвала съпруга си и се замонашва под името Елена, а заедно с нея се замонашва и дъщеря ѝ Мария. За последните ѝ години разказва и [[Йоан Скилица]]:
 
{{цитат|1=Като облякъл монашески дрехи, Комнин се надявал известно време, че ще оздравее по някакъв начин, но като разбрал, че е окончателно загубен, отишъл в Студийския манастир, все още измъчван от болестта. Императрица Екатерина усилено го подтиквала към това решение.
 
А и императрица Екатерина и дъщеря ѝ Мария си отрязали косите и заживели в дворците на Мирелей, като се подвизавали напълно като монахини.. Императрица Екатерина, която като монахиня се преименувала Елена, правела всяка година помен за императора, като събирала главно всички монаси, които се подвизавали в Студийския манастир, а също и някои други. Когато наближил краят ѝ, тя направила, както обикновено, обичайната годишнина за императора и наредила да се дадат на монасите в двоен размер всички обичайни неща. Игуменът понеже не доумявал и смирено търсил причината за удвояването, дошъл при нея и я попитал за това. Тя казала: „Защото, уважаеми [отче], не знам дали и догодина ще бъда с вас, тъй като Бог нарежда нашите работи може би не както ние искаме, а по своя воля.“ Така и станало. Тя умряла междувременно и поискала да бъде погребана при братята си в гробницата при Мирелейския манастир. Двамата, тя и императорът, били украсили пресветия храм на Предтечата, но да се съберат тези неща и да се разкажат добре, това е херкулесовска работа.|[[Йоан Скилица]]. Хроника<ref name=Zaimova82>Цит. по: {{harvnb|Тъпкова-Заимова|2009|loc=с. 82}}</ref>.}}
Ред 66:
Едно от последните сведения за императрица Екатерина се съдържа в една хронологична бележка от 1063 г., написана на последната страница на едно четвороевангелие от вторарата половина на XI век, открито в библиотеката на Френското училището в цариградския квартал Фенер.<ref name=Zaimova82/>{{sfn|ГИБИ (X)|1980|loc=[http://macedonia.kroraina.com/gibi/10/gal/index.html c. 85]}} Самотот евангелие е било подарено от императрица Екатерина на манастира Света Троица на остров Халки (един от Принцовите острови). Бележката гласи следното:
 
{{цитат|1=Месец март, 1-ви индикт от 6571 г. Настоящето евангелие беше занесено в манастира „Света Троица“ в Халки от императрица Екатерина Комнина, преименувана като монахиня Ксения. Молете Господа за нея на утринната служба и на божествената литургия.<ref name=Zaimova82/>{{sfn|ГИБИ (X)|1980|loc=[http://macedonia.kroraina.com/gibi/10/gal/index.html c. 85]}}}}
 
== Литература ==