Методий Кусев: Разлика между версии

Роден е през септември<ref name="razum.va.2">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=1| заглавие=Митрополит Методий Кусев и националният въпрос | достъп_дата=12 май 2013 г | фамилно_име=Алтънов| първо_име=Велислав| труд=Списание „[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]]“, брой 2 за 2003 година, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 143 – 177. Цитирано по www.razum.org страница 2| издател=Институт „Разум“}}</ref> 1838 или 1840 година<ref name="ЕБ">Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 208.</ref> в големия български македонски град [[Прилеп (град)|Прилеп]] със светското име '''Тодор (Тоде) Йовчев Кусев'''. Той е шесто дете в семейството на търговеца на тютюн Йовче и жена му Екатерина.<ref name="pravoslavieto">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие=Митрополит Методий Кусев – Църковна и обществена дейност | достъп_дата=12 май 2013 г | фамилно_име=Гугов| първо_име=Георги| издател=pravoslavieto.com}}</ref><ref name="pravoslavieto3">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие=Metropolitan Methodii Koussev. Life and Work | достъп_дата=12 май 2013 г| фамилно_име=Фондация митрополит Методи Кусев| издател=pravoslavieto.com}}</ref> Родителите на Тодор умират рано. Той и братята и сестра му са отгледани и образовани от съграждани.<ref name="razum.va.2"/> Братята му Гьорче и Константин развиват широка търговска дейност и се замогват.<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851 – 1877/78, Подбор и редакция В. Паскалева, т. I (1851 – 1865), София 1994, с. 62./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851 – 1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band I (1851 – 1865), Sofia 1994, р. 62.</ref> Брат му Даме Кусев е член на създадената в 1867 година революционна организация [[Неа Филики Етерия]].<ref>{{cite book |title= Градъ Прилѣпъ |last=Трайчевъ |first=Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1925 |publisher=Македонска библиотека № 6. Печатница „Фотиновъ“ №1 |location= София |isbn= |pages= 202 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%20%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> Племенникът му [[Георги Кусев]] е виден български индустриалец.<ref>{{cite book |title= Алманах на българските индустриалци 1878 – 1947 |last= Станева|first= Евелина |year= 1995 |publisher=Издателска къща „Христо Ботев“ |location=София |pages=87 – 88 }}</ref> Тодор завършва първоначално образование в родния си град в частното училище на хаджи поп [[Костадин Дингов]], а след това гръцката прогимназия. В 1867 година открива неделно българско училище и основава българско читалище в родния си Прилеп.<ref name="pravoslavieto2">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие=Митрополит Методий Кусев – живот в дати | достъп_дата=12 май 2013 г | труд=Списание „Домино“, брой 37, 1998 година| издател=Цитирано по pravoslavieto.com}}</ref> Тодор Кусев взема участие в организирането на еснафските сдружения в града, прогонването на гъркоманите от църквата и училището и основаването на българското читалище „Надежда“ и неделното училище.<ref name="pravoslavieto3"/> Кусев става един от водачите на българското църковно движение в Прилеп, като е водач на партията на младите в [[Прилепска българска община|Прилепската българска община]]. При раздялата с гъркоманите, които в 1871 година си построяват [[Преображение Господне (Прилеп)|нова църква]], Кусев заявява в реч в българската църква:

 

 

=== Участие в учредяването на Българската екзархия (1871 – 1873) ===

Кусев е делегат на [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Пелагонийската епархия]] на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в [[Цариград]] през 1871 година. Още на третото подготвително заседание Кусев обосновава правото на делегатите от епархиите в Македония и Тракия, неупоменати във [[Ферман за Българската екзархия|фермана]] за основаване на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], да участват в събора. Според Кусев македонските българи участват от самото начало в българската църковна борба и имат право на глас за устройството на Екзархията, в която ще влязат:

 

 

Речите на Кусев и [[Гаврил Кръстевич]] карат мнозинството на събора да одобри приемането на всички избрани от народа представители на неупоменатите във фермана епархии.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879, Издателство на Българската академия на науките, София, 1989, стр. 39.</ref>

Кусев работи упорито за прилагане на [[Българска екзархия#Териториален обхват|член 10 от фермана за Екзархията]] и за изпращане на български митрополит в Пелагонийска епархия, смятана все още от местните власти за [[Цариградска патриаршия|патриаршеска]]. В постъпките си пред османското правителство той се мотивира с големи злоупотреби в епархията. Заедно с [[Найден Геров]] Кусев посещава великия везир, който вследствие разрешава на екзарха да подаде [[такрир]] (официално обръщение).<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 640.</ref> В резултат на действията на Кусев, [[Висока порта|Високата порта]] заповядва на управителя в Битоля да се съобрази с българската църковна йерархия и с тези, които я представят, и да се старае

 

 

=== Принос към национално-освободителните борби (1876 – 1879) ===

Методий Кусев е инициатор на писмото на Антим I до санктпетербургския митрополит [[Исидор Николски|Исидор]], върху което руският император [[Александър II (Русия)|Александър II]] собственоръчно написва като резолюция на 12 август 1876 година „Да се освободи България“. В качеството си на посредник между Екзархията и българските делегати пред Великите сили<ref name="pravoslavieto2"/>, в края на август Методий Кусев внушава на [[Марко Балабанов]] и [[Драган Цанков]]

 

 

Народната комисия, ръководена от Кусев, е в основата на проекта за устройството на бъдещата българска автономна област, която е представена заедно с карта и етнографска статистика на пълномощниците на големите европейски държави на [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] (23 декември 1876 – 20 януари 1877 г.). Методий Кусев и [[Георги Груев]] оглавяват събирането и обработката на статистическите сведения, които са публикувани като подлистник в цариградския френски вестник „[[Курие д'Ориан]]“, а по-късно и като отделна брошура, озаглавена „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879, Издателство на Българската академия на науките, София, 1989, стр. 225 – 226.</ref><ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.</ref><ref>Кусев, Владимир. Към биографията на митрополит Методий И. Кусев, в: Македонски преглед, 2, 1926, №4, стр. 85 – 86.</ref> Съдейства за демонстративното отсъствие на Антим I от официалния дипломатически прием на Високата порта по случай новата турска конституция, с което се изразява несъгласието на българите с половинчатите реформи в Османската империя.<ref name="pravoslavieto5"/> С тайно писмо до Пловдив, Сливен и Стара Загора приканва българите да не подписват „благодарствените адреси“, събирани от османските власти в подкрепа на новата конституция, която противоречи на проекта за българска автономия.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879, Издателство на Българската академия на науките, София, 1989, стр. 224.</ref><ref>Хоризонт, том 16, Дружество на писателите – Стара Загора, Издателство Български писател, 1989, стр. 124.</ref>

Като заместник на екзарха архимандрит Методий се заема с църковно-просветното дело в Македония и Одринско. По думите на [[Божил Райнов]]

 

 

В [[Солун]] на екзархийския протосингел помагат [[Наум Спространов]], назначен с негова помощ за преводач в [[Руско консулство в Солун|руското консулство]], и [[Козма Дебърски|Козма Пречистански]], избран по негова препоръка за председател на солунската българска община.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 553.</ref> Противно на [[Кузман Шапкарев]], който настоява за отваряне на гимназия в Солун, Методий предлага учебното средище на Македония да бъде в намиращия се в географския ѝ център град [[Прилеп (град)|Прилеп]], който е известен с будното си българско население. В 1881 година Методий и секретарят на Екзархията [[Добри Ганчев]] решават да учредят гимназия в Прилеп. Намерението им е осуетено от Шапкарев, който задържа уведомителните писма до Прилепската община и убеждава екзархийското ръководство да избере Солун. [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] е основана официално през октомври 1881<ref name="kroraina.com/309">[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/ksh/ksh_2_7.htm Шапкарев, Кузман. „За възраждането на българщината в Македония“, изд. Български писател, София, 1984, стр. 309 – 311.]</ref>, а на следващата година е осветена тържествено от архимандрит Методий.<ref name="pravoslavieto2"/>

В 1895 година Методий Кусев публикува в Казанлък труда си „Възпитанието в духа на християнството или безбожието“, в който изтъква, че възпитанието и образоването имат централна роля във формирането на човека, като от своя страна възпитанието е процес, който се развива и продължава постоянно.<ref name="pravoslavieto4">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие=Социално-етическите възгледи на митрополит Методий Кусев | достъп_дата=12 май 2013 г | фамилно_име=Гугов| първо_име=Георги| издател=pravoslavieto.com}}</ref> В брошурата митрополит Методий защитава положителните ефекти на религиозното възпитание и води остра полемика със социалистите.<ref>Българско възраждане: идеи, личности, събития, том 3, УИ „Свети Климент Охридски“, 1998, стр. 143</ref> Според Методий Кусев определящо значение за поддържането на справедливо общество няма конкретната форма на държавно управление, а високата нравственост и вяра на отделните граждани. Също така правото на собственост е неоспорима част от живота на човека. В критиката си към социализма той определя за най-голямо зло за съвременния човек разпространението на атеистичните схващания. Според него материалистичната нагласа към живота води към разруха и превръща безбожния социализъм в<ref name="pravoslavieto4"/>

 

 

Методий изразява мнението си, че атеистичното възпитание създава продажна и тираническа интелигенция. Според него издигането на авторитета на отделния човек трябва да е крайната цел на възпитанието в разрез с разбиранията на социалистите за превръщане на хората в еднородна маса и пролетариат.<ref name="pravoslavieto4"/>

След окупирането на по-голямата част от [[Македония (област)|Македония]] от Сърбия и Гърция по време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година, Методий Кусев издава в Чирпан книгата „[[Македония в своите жители само сърби няма]]“. В основата на книгата е диспут за характера на македонското население, който Кусев води през януари 1890 година в Санкт Петербург със сръбския дипломат [[Джордже Симич]].<ref name="pravoslavieto5"/> Според български източници Методий така убедително отхвърля сръбските претенции пред членовете на Руското имперско географско дружество, че предизвиква оставката на бъдещия сръбски министър-председател от посланическия пост в Русия.<ref name="va.8">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=7| заглавие=Митрополит Методий Кусев и националният въпрос | достъп_дата=12 май 2013 г | фамилно_име=Алтънов| първо_име=Велислав| труд=Списание „[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]]“, брой 2 за 2003 година, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 143 – 177. Цитирано по www.razum.org страница 8| издател=Институт „Разум“}}</ref> Близо четвърт век по-късно, тезите от този диспут са допълнени в книгата с етнографски, исторически и географски аргументи за присъединяване на Западна Македония към България.<ref name="nbkm.28">НБКМ, Библиотека, Том 1, броеве 7 – 12, Издателство Библиотека, 1993, стр. 28.</ref> В нея се доказва българщината на славянското население в Македония и се отхвърля „угнетителното и отвратително поведение“ на новите сръбски власти във [[Вардарска Македония]], които се стремят да обявят македонските българи за сърби. Според митрополит Методий и

 

 

След погрома на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година, в 1914 година Методий Кусев издава книгата „[[Погрома на България. Виновникът]]“, в която обвинява руската политика за [[Първа национална катастрофа|първата национална катастрофа]].<ref>Погрома на България. Виновникътъ, отъ единъ петдесеть годишенъ д{{Уникод|ѣ}}ецъ за освобождението на стара България – Македония. Старъ българинъ, македонецъ. Др. печатница „Св{{Уникод|ѣ}}тлина“, Стара Загора, 1914. [http://liternet.bg/publish29/mitropolit-metodij/1913-rusia.htm Откъс] (liternet.bg, 07.09.2013)</ref> Пред познати упреква и българските политици, които вярват напразно в руска подкрепа.<ref name="pk.437">Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 437. ISBN 954321056X</ref>

В 1915 година Методий Кусев заявява на [[Петър Карчев]]:

 

 

== Оценки и почит ==

[[Йосиф I]] отчита заслугите на Методий за учебното дело в Македония, но го обвинява, че със своята „буйност ... и щедрост до разпиляване“ е настроил политиците в София и Пловдив срещу себе си и че се опитва да оглави сам Екзархията. На 25 октомври 1884 година екзархът записва в дневника си следната равносметка:

 

 

[[Добри Ганчев]] пише за Методий Кусев:

 

 

[[Файл: The grave of Bishop Methodius Kusev.jpg|мини|Гробът на митрополит Методий до църквата „[[Свети Теодор Тирон (Стара Загора)|Свети Теодор Тирон]]“.]]

Описвайки дейността му след Берлинския договор и Кресненско-Разложкото въстание, патриарх [[Кирил Български|Кирил]] оценява приноса на Методий Кусев за запазването на Екзархията със средище в Цариград като защитник на българското население в Османската империя:

 

 

Племенник на Методий е [[Владимир Кусев]], председател на Националния комитет на [[Съюз на македонските братства|Съюза на македонските братства]] и член-учредител на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]], който публикува биография на митрополита в списание „[[Македонски преглед]]“.<ref>Кусев, Владимир. Към биографията на митрополит Методий Кусевич, в: Македонски преглед", година II, кн. 4, 1926, стр. 79 – 86.</ref>