Дервентджии: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809467 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 4:
== Пазачи на планински проходи ==
Статутът на дервенджиите е въведен или окончателно нормиран от администрацията на [[Сюлейман Великолепни|Сюлейман I]]. Тази категория християнско население има задължението да охранява планинските проходи от разбойнически нападения и да осигуряват тилово преминаването на военни части време на походи и маневри. Организирани са във военна структура със своя символика, знамена, а ръководителите им дервентджи-башиите са с ранг на [[паша]], пребиваващ в столицата. Дервентджиите се ползват от специални привилегии и данъчни облекчения в сравнение с останалото християнско население - не плащат никакви извънредни данъци извън поголовния данък "джизие"<ref>Радушев, Евгений. Аграрните институции в Османската империя през XVII-XVIII век. (АИ М.Др. Сф 1995)</ref>. Обдарени в особени фермани, те плащат половин [[харач]] и по-малък данък върху зърнени храни, като са освободени от всички ангария и други повинности<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm#17 Константин Иречек, История на българите, стр.488]</ref>. Според Hammer през XVIII-XIX век {{цитат|
Дервентджийската длъжност се предава най-често по наследство в рамките на един род, като при липса на синове мястото може да се заеме и от друг сродник - племенник или зет на извадения от регистъра. В първите векове от османското владичество дервентджийски статут имат цели селища<ref>"Исторически принос за „[[войнугани|войниганите]]” при турската войска от 1374 г. дори до 1839 год. след р.хр. до [[Танзимат]]а" (Д.А. Ихчиев, Периодическо списание на БКД в София 1905 г.)</ref>. По-късно, поради привилегиите, в тези селища се заселват много пришълци от други населени места, което налага ограничаване на дервентджийските привилегии само до онези родове от коренното население, които по традиция са изпълнявали тези функции. Поради разнообразния релеф дервентджии се намират навсякъде по полуострова, но най-мхого данни са запазени за таква активност в Източния Балкан. Типичен дервентджийски град е [[Габрово]], за който са запазени пълни поименни регистри на дервентджииското население с описание на привилегиите му от 1515 и 1544 г.<ref>Сборник "Габрово - 130 г. град" (1996 Гб)</ref><ref>Сборник "Традиционни обществени структури и личности в габровско XII-XIX в." (1997 Гб)</ref><ref>Станимиров, Борис. Габрово като селище със специален статут по охраната на планинските проходи 12 - 18 век. сп. Родознание, кн 3-4/2010</ref>
| |||