Тиквеш: Разлика между версии

Тиквешията има богата и древна история. В областта са локализирани множество археологически обекти, датиращи от [[неолит]]а, [[античност]]та и [[средновековие]]то. [[Богдан Филов]], посетил този край през 1916 година, изказва предположение, че в миналото на левия бряг на Ресавска река, близко до брега на Черна е съществувал значителен град. Според него селяните наричали това място Тиквеш, което е било и името на този град. {{цитат|1=''Оттам сигурно е получила името си и цялата околност около Кавадарци, която се казва също Тиквеш, без това име да отговаря на някой от сегашните градове.''<ref>Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 - 1916, София, 1993, стр.133-134</ref>}} Днес това място е потопено под Тиквешкото езеро, като само най-високата му част се издига над нивото на водата. Местните наричат този остров ''Градот'' или ''Град Тиквеш''. В същата местност през 50-те и 60-те години на миналия век при археологически разкопки е проучена [[елинизъм|елинистична]] и средновековна [[крепост]], която е играла ролята на укрепено ядро на споменатия град.<ref>[http://www.promacedonia.org/im3/im_kavadarci.htm#2 Микулчиќ, Ив. „Средновековни градови и тврдини во Македонија“, Скопије, 1996, стр.204-206.]</ref>

В годините на [[Османска империя|Османското]] владичество областта Тиквеш е отделна административна единица. Първоначално е [[нахия]] в рамките на [[Струмица|Струмишка]] [[каза]], а от XVII век е самостоятелна кааза в състава на [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]]. В средата на XVII век през Тиквеш минава османският пътешественик [[Евлия Челеби]], който пише следното за казата: {{цитат|1=...има всичко 70 оживени села. Това са села с лозя и градини, цялата рая на които са българи.<ref>Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.267.</ref>}}

{{цитат|1=Аз чух да уверяват, че най-добре албански се говори в Елбасан, а български най-чисто се приказва в македонската околия Тиквеш, която лежи на пътя Скопие за Солун<ref>Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839, Göttingen, 1841</ref>.}}

{{цитат|1=Тиквеш - град и епархия в Македония... Градът и епархията са населени с българи и са под ведомството на световелешкия митрополит.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/f/a/9/metadata-01-0000372.tkl Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 165.]</ref>}}

{{цитат|1=Селата в Тиквеш са много плодородни. Афион, жито, вино. Около Вардара - памук, сусам и анасон. Обаче населението е сиромашко. Чифликчийството тук е силно. Ангарията е още в употребление. Голямо зло са селските поляци. Има много чести случаи с потурчвания на жени. Ражда се и наут.