Александър Балабанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8809444 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 43:
Същият месец [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централният комитет]] на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. [[Иван Георгов]] и [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]]. Тримата посещават [[Санкт Петербург]], [[Виена]], [[Берлин]] и [[Лондон]], свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от [[Леополд Мондъл]], на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. На митинга Балабанов заявява:
 
{{цитат|1=Няма да престанем да искаме пълна автономия за българите в Македония, в противен случай не ще има мир на Балканите.}}
 
Делегацията е приета от външния министър граф [[Леополд Берхтолд]], който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]].<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114.</ref> Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“<ref name="Гоцев 115">Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 115.</ref>