Уикипедия

Енидже Вардар: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м Премахната редакция 8809443 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 36:
В XVI век обликът на града се променя и посетилият го през 1590 година венецианец [[Лоренцо Бернардо]] пише:
 
{{Цитат|1=Тук живеят българи и мостът на Вардара е граница между България и Тесалия. Съвсем близо до моста има една къща, от която излезе една млада българка и ни предложи безквасен хляб.<ref>Илюстрация Илинден, 1938, бр. 91, стр. 12.</ref>}}
 
Английските пътешественички [[Джорджина Макензи]] и [[Аделина Ърби]] посещават в 1863 година Енидже Вардар и пишат:
 
{{цитат|1=Енидже Вардар наброява около шест хиляди къщи – половината български, половината турски... Както в околността и тук християните са славяни. Единствените гърци са учителят и владиката. Първенците използват гръцкия език в търговияна, но нито една жена не го знае. Колкото до католическата пропаганда, двама български свещеници-униати сега служат в една стая, но се строи нова църква.<ref>{{cite book |title= Пътувания в славянските провинции на Европейска Турция |last= Макензи|first=Джорджина М., Аделина П. Ърби |year=1983 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |pages=81 }}</ref>}}
 
В дописка на вестник „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“ от Енидже Вардар за откриване на българско училище от 1864 година се казва:
[[Файл:Yenidjé - Lear Edward - 1851.jpg|мини|250п|Енидже Вардар, рисунка на [[Едуард Лиър]], 1851 г.]]
{{Цитат|1=ЕНИДЖЕ-ВАРДАР (Македония, Воденска епархия). – Слава Богу шо се отвори на Енидже училище да си пееме по бугарски и да си служиме на църквата по язикют ни...
 
Воденицкиут владика кир [[Никодим Константинидис (Тенедос)|Никодимос]] ного са мъчи да не ощава да си пееме по бугарцки, ама се напразно му испадна; мъ като виде инатут нему се чини и толко църно му са виде Енидже, сега има шес месеци шо недойдел, и му писа на питропот му поп Щатко сакилариос, кой сака за да даде владичина, нека даде, кой неки даде нека щон за назут, и толко му е мъчно и гърдо за бугарцки оти пееме. От Енидже като бегаше да не чуе по бугарцки та седише на Водин без гайле, и там фати да го файке форизмото оти бе форесувал кой пее по бугарцки. Оти и там воденци като се нагласиха неколко отидоха на Св. Гора на Илендар мънастир си земаха на вака едно поп булгарцки за духовник да биде на Водин, и му се молиа на кир Никодимос да го ощава попут да служи по булгарцки. Секак мани найде он, и като видео ти нема файда, му даде изин и фатия да си служат по бугарцки. От тай болнотия шо бегаше кир Никодимос му дойде на главата, и сега се издия от сърце...<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0037&n=000016&g= ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 501, л. 383; В. „Гайда“, г. 2, № 5, 10 август 1864 г.]</ref>}}
Ред 52:
 
В дописка на вестник „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“ от Енидже вардар от 1867 година по униатския въпрос се казва:
{{Цитат|1=Долоподписаните соединени Българи жители на Вардарска околия, или на старата Македонска престолнина „[[Пела|Бела]]“ по турски денеска „Енидже Вардар“ по църковното отделение Воденска епархия... Толко годишното неучение и простота дотолко беше соборила духът на Македонските Българи, щото, като обаяни се пазеха от народни мисли да споменат, колко повеке да примат и да се захванат за народнийт извор. Колко обаче и да беха духом паднати... созидал друга църква Българска, Святих Апостол Петра и Павла, в която първ път са испела служба на народнийт ни язик, и Българско училище, в което пак почна да се предава Кирило-Методиевото наречие...<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, Държавна печатница, 1915, стр. 187 – 188 [http://books.google.com/books?id=eYVpAAAAMAAJ&pg=PA187&lpg=PA187&dq=#v=onepage&q&f=false]</ref>}}
 
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Йенидже'' (Yénidjé), Воденска епархия, живеят 2400 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Енидже Вардар:
 
{{цитат|1=Пазар (на турски Енидже), главният град на каазата Лука, е разположен в много плодородна местност. Жителите му са отчасти мюсюлмани, отчасти християни, но и едните и другите по националност са българи.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 111.</ref>}}
 
[[Файл:Bulgarian teachers in Enidzhe Vardar 1905.JPG|мини|250п|Български учители в Енидже Вардар в 1905 година]]
Ред 68:
През юли 1908 година [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в града е обявена от [[Кемал Ататюрк|Кемал Мустафа паша]]<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.217</ref>. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
 
{{Цитат|1=Последно и най-важно от всички мои действия започнах действия в Яница с 50 гръцки семейства като начало срещу 800 български и други, които не липсваха от Яница, както и срещу реакция на някои от нашите [гърците]. Макар че имаше обаче реакция от нашите, успях да ги увелича на 230 за сметка на българите... Тази работа беше най-важната, защото имах да се боря не само срещу българите, но и срещу всички други народности в Македония, които не липсваха в Яница, а също така и срещу нашите, които не искаха свободата заради собствени интереси и по мое мнение те бяха и най-опасните.<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 95.</ref>}}
 
[[Файл:Kleanti Simonidou Gaitanou.jpg|ляво|мини|Клеанти Симониду Гайтану, гръцка учителка в Енидже Вардар<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=573&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 1 март 2013 г. }}</ref>]]
Ред 75:
В града през 1912 година е открита българска болница<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.50</ref>. При избухването на [[Балканската война]] в 1912 година 74 души от Енидже Вардар са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 846.</ref> През ноември 1912 година в [[Сражение при Енидже Вардар|сражението при Енидже Вардар]] гърците нанасят окончателното поражение на [[Османска империя|османските]] сили в [[Егейска Македония]], което довежда до падането на [[Солун]]. Вследствие на масиран артилерийски обстрел турската махала и казармата в града са опожарени.<ref>Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 451.</ref> По време на последвалата гръцка окупация е опожарен инвентарът на централното българско училище в Енидже Вардар.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 109.</ref>
 
[[Пиърс О'Махони]] свидетелства: {{Цитат|1=Мохамеданската махала в гр. Енидже Вардар е била почти съвършено изгорена, въпреки че тоя градец да е бил окупиран от редовни гръцки войски<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.171</ref>.}}
 
=== В Гърция ===
Ред 86:
== Църкви ==
[[Файл:Sts. Constantine and Helen Church in Giannitsa at Night.jpg|мини|250п|Старата българска църква „Св. св. Кирил и Методий“, днес „Св. св. Константин и Елена“]]
Българската църква е построена през 1908 година и носи името „Св. св. Кирил и Методий“. След влизането на града в Гърция е преименувана на „[[Св. св. Константин и Елена (Енидже Вардар)|Св. св. Константин и Елена]]“ и съществува и днес под това име. Усилието на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] да построи тази църква е описано от гръцкия архиерейски епитроп Мелетий: {{цитат|1=на 5 март 1906 година тукашните българи осветиха мястото, избрано за градеж на българската църква. След намесата ми, каймакаминът с помощта на полицията забрани на българите да поставят основния камък в темелите.}}
 
През 1862 година в Енидже Вардар се отваря католическа църква, в която литургиите се четат на български език. Първата света литургия се чете през 1865 година в новия храм „[[Св. св. Петър и Павел (католическа църква в Енидже Вардар)|Свети апостоли Петър и Павел]]“. Поп Димо предоставя за строежа собствен терен, намиращ се в българския квартал Варош. Храмът се изгражда с помощта на парични дарения, най-голямото от които е в размер на 3000 [[Турска златна лира|златни турски лири]], отпуснати от българската уния в [[Константинопол]]. Освещаването на храма се извършва на 9 октомври (21 октомври нов стил) 1866 година. Дълго време той е и място, където се разпространява сред населението българска литература.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Енидже_Вардар“.