|
През пролетта на 1910 година Дорев предприема стъпки към създаване на Прогресивна партия, като самият твърди, че е бил упълномощен за това от бившето ръководство на СБКК. Заминава за Солун и Битоля, където се опитва да привлече дейци на разпуснатте клубове, но туркофилската му програма не среща одобрение. В 1910 година Дорев не се присъединява към протеста на другите български депутати - [[Димитър Влахов]], [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] и [[Христо Далчев]] - против поведението на младотурския режим към българското население по повод [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]].<ref>Дебърски глас, година 2, брой 15, 24 юли 1910, стр. 4.</ref> На 13 март 1911 година Дорев подава такрир в Османския парламент, изпълнен с нападки срещу ВМОРО и България, в който се казва:
{{цитат|1=Господин председателю, в пресата всекидневно се отбелязват действията и изтъпленията на известни разбойници, които миналата година през лятото подпалваха селата на отоманските българи и след това прекарваха цялата зима в забавления в София... Епохата на революция в Европейска Турция отдавна е преминала, тъй като не съществуват вече условията, които да улесняват подобни събития; отоманските българи са твърдо решени да живеят с турците и с другите народности на империята... известни личности устройват събрания от никого не възпирани, взимат решения и след това преминават границата, за да вършат кървави престъпления и да нарушават реда на една съседна приятелска държава. Това е абсолютно противно на принципите на международното право и на човещината и е несъвместимо с приятелските отношения, съществуващи между двете страни. Прочие аз ви моля господин Председателя да дадете вашето съдействие за приемането от камарата на един въпрос, който искам да отправя до нашето министерство на външните работи с цел да се разясни въпроса дали са направени или не представления и приятелски постъпки изпървом пред България и на второ място пред великите сили.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 36, 22 март 1911, стр. 3.</ref>}}
[[File:Външна политика и причини на нашите катастрофи.jpg|мини|250п|„Външна политика и причини на нашите катастрофи“, 1924]]
[[Антон Димитров]] си спомня за Панчо Дорев:
{{Цитат|1=Ние знаехме вече, че Талят бей обещава на Панче Дорев министерски пост... Това бе накарало Панче да се реши да заяви от трибуната на парламента, че в Македония няма повече от 300 000 българи. Той само се изложи с тази декларация... цялото българско общество бе възмутено от тази необмислена стъпка на Панчето<ref>„ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.177</ref>.}}
=== Български дипломат ===
|
