Ругуновец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8811619 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Премахната редакция 8809362 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
Ред 48:
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото пострадва силно и огромна част от българското му население емигрира в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат [[Сократ Тодоров]] пише:
 
{{цитат|1=Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, [[Дъбово (дем Пеония)|Дъбово]], [[Боймица]], [[Куфалово]] и [[Мачуково]].<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр. 145.</ref>}}
[[Файл:Karasouli Polykastro British Military Cemetery.jpg|мини|250п|Британско военно гробище в Ругуновец]]
Преброяването от 1913 година показва едва 450 жители. В 1914 година последва нова силна емигрантска вълна към България. Преброяването от 1920 сочи 322 жители. В 1924 година и турските жители на Ругуновец го напускат за Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от [[Мала Азия]], [[Понт (област)|Понт]] и [[Източна Тракия]], както и [[каракачани]] от България. Нови 71 души официално емигрират в България. В 1928 година градчето е прекръстено на Поликастрон и преброяването от същата година показва 1880 жители, от които 392 семейства с 1363 души гръцки бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928.]</ref> Преброяванията от 1940, 1951, 1961 и 1971 показват съответно 2800, 3085, 3821 и 5279 жители. Нарастването на населението се дължи на частичното изсушаване на [[Аматовско езеро|Аматовското езеро]] в 1934 година и на ликвидирането на [[малария]]та.