Никола Парапанов: Разлика между версии

 

През юни 1912 година е войвода на чета в Македония, която действа в Петричко. Първоначално четата му се състои от 13 души, но след това достига до 93-ма четници.<ref>Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр.14.</ref> В свои спомени, публикувани в „[[Български доброволец]]“, Парапанов пише:

 

При обявяването на [[Балканска война|Балканската война]] през октомври 1912 година, четата му – партизански взвод № 3 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], извършва нападения върху турски военни подразделения и обози, прекъсва телефонни и телеграфни линии. На 16/29 октомври 1912 година с четата си атакува град [[Петрич]] и го освобождава. Определен е за военен комендант на града и сформира околийско управление в състав [[Иван Телятинов]], [[Тодор Стоянов (просветен деец)|Тодор Стоянов]], [[Стоян Трушков]], [[Иван Ангов|Иван Тодоров]] и Андон Малчев.<ref>Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 15.</ref> След разформироването на взвода е назначен за командир на 8-ма костурска дружина на Опълчението, с която участва в [[бой при Шаркьой|битката при Шаркьой]].<ref>[http://www.focus-news.net/?id=f22347 Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов.]</ref> От март 1913 година е командир на новосформираната 15-та щипска дружина, с която участва в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 539, 892.</ref> По време на бойните действия се сражава срещу сърбите в [[Брегалнишка битка|битката при Султан тепе]].<ref>[http://www.focus-news.net/?id=f22347 Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов.]</ref>