Разлика между версии на „Кулакия“

6 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Премахната редакция 8809206 на Kerberizer (б.)
м (Премахната редакция 8811463 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
м (Премахната редакция 8809206 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
В 1806 година английският учен и дипломат [[Уилям Лийк]] пише за Кулакия:
 
{{цитат|1=...Кулакия, голямо гръцко село... Кулакия, което се намира на пътя от Солун за [[Катерини|Катерина]], както и за [[Бер|Верия]], резиденция на митрополита на Кампания, един от подчинените на митрополитския управител в Солун. Митрополитът на Кампания някога е пребивавал в [[Капсохори]], друго гръцко село, разположено между [[Караазмак]], Мавронери и Инджекара или [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] в добре заселената част на равнината, около които има няколко други гръцки села. Цялото останало население на тези огромни равнини в Долна Македония се състои от български селяни ратаи по турските чифлици, които са разпръснати по нея.<ref>{{cite book |title= Travels in Northern Greece |last= Leake|first=William Martin, F.R.S. &c |authorlink= |coauthors= |year=1835 |publisher= J. Rodwell, New Bond Street, Gilbert & Rivington |location= London |isbn= |pages= 259 |url= https://archive.org/stream/travelsinnorthe05leakgoog#page/n268/mode/2up |accessdate= |quote= }}</ref>}}
 
В 1831 година френският консул в Солун [[Еспри-Мари Кузинери]] пише:
 
{{цитат|1=Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.<ref>Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.</ref>}}
 
От XV век е известно, че жителите на паланката се ползват с определени привилегии, тъй като работят в солниците. Кулакийци се занимават с рибарство и по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] в 1821 година са принудени да дадат кораби за османския флот. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученика.<ref name="Ευγενίδου 183"/> През XIX век Кулакия е център на [[Кулакийска художествена школа|зографска художествена школа]].<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |pages=181 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref>
В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва Кулакия като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
 
{{цитат|1=От другата страна на [[Вардар]] само селото Колакия е гръцко. [[Коняри (дем Делта)|Валмаса]] (Валмадес) е, напротив, българско ([[Спиридон Гопчевич|Гопчевич]] го дава гръцко), също и [[Юнчии|Йонджида]], която Гопчевич съвсем е забравил.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.</ref>}}
 
След 1918 година в Кулакия се заселват гръцки преселници от [[Кавказ]], [[Тракия]] и [[Мала Азия]].
110 955

редакции